Договорът „Паганини“

89. Срещата

Къщата на Понтус Салман се намира на улица „Роскулсвеген“ в Лидингьо. Строена през шейсетте години, все още радва окото с типичното за онова време качество, макар и леко позахабена. Паркират на чакълената алея пред гаража. Някой е надраскал с тебешир по детински стилизиран пенис на голямата гаражна врата.

Разбират се Юна да чака с Пенелопе в колата, докато Сага тръгва към входа. Вратата е отворена, но въпреки това тя натиска големия звънец с формата на лъвска глава. Три приятни позвънявания, но никой не се появява. Сага изважда глока, проверява пълнителя, освобождава предпазителя, звъни отново и влиза в къщата.

Попада в сутерен и след антрето в просторен хол с кухня и трапезария. През високите прозорци се открива пленителна гледка към пролива и пристанището на остров Лидингьо.

Сага прекосява кухнята, надниква в празната спалня и се връща в антрето, продължава надолу по стълбата и изведнъж чува музика зад врата с надпис Р & Р на месингова табелка. Отваря вратата и музиката се засилва: „Травиата“ на Верди с Джоан Съдърланд.

В края на покрития с плочки коридор се вижда синкав отблясък от осветен басейн.

Сага се промъква напред, опитва се да долови нещо на фона на музиката. Различава стъпки на боси крака по плочките.

Държи оръжието скрито до тялото, върви напред, пътьом забелязва мебели от ратан и няколко палмови дървета. Въздухът е топъл и влажен. Мирише на хлор и жасмин. Стига до голям басейн със светлосин фаянс и с прозорци към градината и морето. Стройна жена на около петдесет години в златист бански стои с чаша бяло вино в ръка до бара. Оставя чашата, когато вижда Сага, и тръгва към нея.

— Здравейте, казвам се Сага Бауер.

— Коя служба?

— Разузнаването.

Смеейки се, жената я целува по бузите и се представя като Мари-Луис Салман.

— Носите ли си бански? — пита тя и се връща при бара.

Краката й оставят дълги тесни стъпки върху теракотените плочки. Тялото й е слабо и добре тренирано. Походката е като заучена, сякаш да даде възможност на Сага да я разгледа.

Мари-Луис Салман взима чашата, обръща се и хвърля любопитен поглед към комисарката, за да провери дали наистина я следва с очи.

— Чаша „Санкер“? — пита тя с хладен, модулиран тон.

— Не, благодаря — отказва Сага.

— Плувам, за да поддържам форма, макар че съм напуснала света на моделите. Лесно е да получиш нарцистично разстройство в този бранш. Да, сама знаете. Чувстваш се ужасно, когато никой вече не ти пали цигарата.

Мари-Луис се навежда напред и шепне театрално:

— Имам връзка с най-младия от Чипъндейлс. Знаете ли кой е? Няма значение, всичките са гейове.

— Тук съм, за да говорим за една снимка, която сте изпратили…

— Знаех, че не може да си държи езика зад зъбите — избухва тя с престорено възмущение.

— Кой?

— Жан-Пол Готие.

— Дизайнерът? — пита Сага.

— Да, дизайнерът, с раирана жилетка, дизайнерът с позлатена набола брада и малка грозна уста. Все още ме мрази. Знаех си.

Сага се усмихва търпеливо на Мари-Луис и й подава с въпросителен поглед хавлията, когато вижда, че кожата й е настръхнала.

— Обичам да мръзна… студът ме прави красива. Това във всеки случай ми каза Депардийо през пролетта или… не си спомням — може би го каза сладурът Рено. Все тая.

По коридора се чуват стъпки. Мари-Луис се оглежда нервно и търси изход за бягство.

— Ехо? — звучи женски глас.

— Сага — провиква се Юна.

Сага прави крачка напред. Влизат Юна и Пенелопе, придружени от около петдесетгодишна тъмнокоса жена с красива момчешка прическа.

— Мари-Луис — казва тя и притеснено се усмихва. — Какво правиш тук?

— Мислех да поплувам малко — обяснява тя. — Имам нужда да се охладя между краката.

— Знаеш, че искам да се обаждаш, преди да дойдеш.

— Добре, съжалявам, забравих.

— Мари-Луис е сестра на Понтус, моя зълва — пояснява жената, обръща се към Сага и се представя: — Вероник Салман.

— Сага Бауер, Тайните служби.

— Да седнем в библиотеката — казва Вероник и тръгва обратно по коридора.

— Мога ли да се къпя, след като все пак съм тук? — извиква Мари-Луис.

— Не гола — отвръща Вероник, без да се обърне.