Договорът „Паганини“

91. В краен случай

Лодка от лакиран махагон се клатушка в спокойните води на езерото Малмшьо зад голям нос. Нежен като коприна вятър приижда от изток. Носи се лека миризма на оборски тор от стопанствата край водата. Понтус Салман е извадил греблата, но лодката не е изминала повече от десет метра за един час. Мисли си, че трябваше да си вземе нещо за пиене, ако знаеше, че ще му отнеме толкова дълго време, за да се застреля.

Двуцевната пушка лежи на бедрото му.

Единственото, което се чува, е плискането на водата в корпуса и тихото шумолене на вятъра в короните на дърветата.

Притваря очи за миг, поема си дъх няколко пъти, отваря очи и обляга приклада на дървената решетка на дъното. Държи с ръка стоплената от слънцето цев и се опитва да насочи дулото към челото си.

Изтръпва при мисълта, че изстрелът ще отнесе цялата му глава.

Ръцете му треперят толкова силно, че трябва да изчака малко. Съвзема се и този път насочва дулото към сърцето си.

Лястовиците са се спуснали на лов за насекоми плътно до водната повърхност.

„Сигурно ще завали тази нощ“, мисли си той.

Бяла ивица бразди небето подир един самолет и Понтус отново се сеща за кошмара си.

Изведнъж му се струва, че цялото езеро потъмнява, сякаш водата почернява отвътре.

Обръща се отново към пушката, налапва дулото, чувства го да стърже по зъбите, усеща вкуса на метал.

Протяга се към спусъка, когато чува бръмчене на кола. Сърцето му ще изскочи от гърдите. Какви ли не мисли се стрелват през ума му за секунда, но предполага, че сигурно е съпругата му, защото тя единствена знае къде се намира.

Отново сваля пушката, усеща пулса си и трепери, когато се опитва да види нещо между дърветата край вилата.

Един мъж се приближава по пътеката към кея.

Отнема му време да разбере, че това е полицейският инспектор, който беше идвал в офиса му със снимката на Вероник.

Но когато го разпознава, го обзема друга тревога. Ами ако не е прекалено късно… Тази мисъл не го оставя на мира, докато гребе към брега. Ами ако не е прекалено късно, ако не се налага да бере плодовете на кошмара, ако не е прекалено късно…

Понтус Салман не стига до брега. Лицето му е пребледняло, той само клати глава, когато Юна Лина го моли да се приближи. Опитва се да се задържи на разстояние, като обръща лодката с противоположни движения на греблата, така че носът да сочи към открито море.

Юна сяда на напукана, избеляла от слънцето дървена пейка до кея. Чува шепота на водата и шумоленето на дърветата от вятъра.

— Какво искате? — пита Понтус уплашено.

— Току-що разговарях със съпругата ви — спокойно подхваща Юна.

— Разговаряли сте?

— Да, и аз…

— Разговаряли сте с Вероник? — повтаря Понтус неспокойно.

— Трябва да получа отговор на няколко въпроса.

— Няма време.

— За къде сте се разбързали? — пита Юна, поглеждайки към ловджийската пушка в лодката.

— Какво знаете вие — измънква Понтус.

Греблата се движат плавно във водата.

— Знам, че боеприпасите за Кения ще стигнат до Судан — отсича Юна.

Понтус Салман не отговаря.

— Знам, че съпругата ви е направила снимката в ложата.

Понтус седи с обезсърчен поглед, повдига капещите гребла и чувства как водата се стича по ръцете му.

— Не мога да спра аферата — казва той мрачно. — Бързах прекалено много, сделката ми беше необходима…

— Значи сте подписали договора.

— Всичко беше изпипано, дори да се разчуеше. Всички можеха да потвърдят, че са действали добросъвестно, никой не беше виновен.

— Но все пак нещо се провали — продължава Юна.

— Да.

— Мислех си да изчакам, преди да ви арестувам…

— Тъй като не можете да докажете нищо — допълва Понтус.

— Не съм говорил с прокурора — продължава Юна. — Но съм сигурен, че можем да смекчим наказанието ви, ако свидетелствате срещу Рафаел Гуиди.

— Да свидетелствам, няма да свидетелствам — заявява Понтус с безпокойство в гласа. — Забелязвам, че не разбирате. Подписал съм много специален договор и ако не бях такъв шибан страхливец, отдавна щях да съм постъпил като Палмкруна.

— Ще ви защитим, ако свидетелствате — казва Юна.

— Палмкруна се измъкна — шепне Понтус. — Обеси се и сега следващият директор трябва да подпише разрешението за износ. Палмкруна стана напълно безинтересен за Рафаел и избегна кошмара си…

Безжизненото лице на Понтус изведнъж грейва в усмивка. Юна го гледа и си мисли, че едва ли Палмкруна се е измъкнал, защото неговият кошмар е бил смъртта на сина му.

— Скоро ще пристигне психолог — съобщава Юна. — Тя ще се опита да ви убеди, че самоубийството не е изход…

Понтус Салман отново загребва навътре.

— Понтус, трябва да получа отговор на няколко въпроса — казва Юна с по-висок глас. — Казвате, че следващият директор на Инспектората за стратегически продукти ще бъде заставен да подпише разрешението за износ, но какво ще се случи, ако откаже? Не може ли просто да откаже да подпише договора „Паганини“?

Понтус Салман спира да гребе, лодката продължава да се плъзга по повърхността, греблата се влачат във водата.

— Да, може — отвръща той спокойно. — Но не иска…