Договорът „Паганини“

37. Отделите се сработват

Юна Лина бърза по коридора към кабинета на шефа на Националната полиция, за да докладва за имейла на Бьорн Алмскуг до Карл Палмкруна. За негово учудване вратата е широко отворена. Карлос Елиасон стои загледан през прозореца, после се връща на бюрото си.

— Още е там — казва той.

— Кой?

— Майката на момичетата.

— Клаудия? — недоумява Юна.

— Стои там вече цял час.

Инспекторът наднича навън, но не може да я види. Мъж в тъмносин костюм с кралска корона на главата върви заедно с момиченце, облечено в розова рокля на принцеса.

След малко обаче, почти срещу големия вход на Националната полиция, съзира жена, застанала до мръсна мазда пикап. Клаудия Фернандес. Стои, без да помръдва, с поглед към сградата на полицията.

— Излязох и я попитах дали чака някого, помислих си да не би да си забравил, че имате среща…

— Не — тихо казва Юна.

— Обясни, че чакала дъщеря си Пенелопе.

— Карлос, трябва да поговорим.

Преди Юна да успее да разкаже за имейла на Бьорн Алмскуг, на вратата се почуква и влиза Вернер Зандѐн, директорът по сигурността в спецслужбите.

— Приятно ми е — казва високият мъж и се здрависва с Карлос.

— Добре дошъл.

Вернер поздравява Юна и се озърта.

— Къде, по дяволите, се дяна Сага? — пита той с басовия си глас.

В това време тя се появява и влиза бавно. Стройната й грациозна фигура се отразява в сребристия отблясък на аквариума.

— Не забелязах, че си изостанала — усмихва се той.

Карлос се обръща към Сага, но изглежда не знае как да постъпи, дали е подходящо да се здрависва със самодива, или не. Избира да направи крачка напред и да разтвори ръце в приканващ жест.

— Заповядай — казва със странно писклив глас.

— Благодаря — отвръща тя.

— Вече си се срещнала с Юна Лина.

Сага стои с решителен поглед и стиснати устни, лъскавата й дълга коса се спуска до талията. Яркият белег, който пресича едната вежда, се откроява върху лицето й.

— Чувствайте се като у дома си — казва високо Карлос и почти успява да разведри обстановката.

Сага сяда сковано на стола до Юна. Карлос оставя на бюрото лъскав бележник с надпис „Стратегии за сработване на отделите“. Вернер вдига шеговито ръка като ученик, преди дълбокият му глас да прозвучи в стаята:

— Формално погледнато цялото разследване е в ръцете на разузнаването — казва той. — Но без Националната полиция и Юна Лина не бихме постигнали напредък в това разследване.

Вернер посочва бележника и лицето на Сага Бауер пламва.

— Едва ли можем да го наречем напредък — промърморва тя.

— Какво? — високо пита Вернер.

— Юна е открил само един отпечатък от ръка и остатъци от една снимка.

— А ти… заедно с него се добра до информацията, че Пенелопе Фернандес е жива и преследвана. Не казвам, че заслугата е само негова, но…

— Това е пълна лудост — развиква се Сага и разпилява ядосано листата на пода. — Как, по дяволите, може да седите и да го хвалите, той изобщо нямаше право да бъде там, не трябваше дори да знае, че Даниел Марклунд е…

— Но го е знаел — прекъсва я Вернер.

— За бога, това е напълно секретен материал — продължава да се гневи тя.

— Сага — строго я прекъсва Вернер. — И ти не би трябвало да бъдеш там!

— Но ако не бях, всичко щеше…

Тя млъква внезапно.

— Можем ли вече да продължим разговора? — пита Вернер.

Сага поглежда шефа си, преди да се обърне към Карлос и да каже:

— Извинявайте, съжалявам, че се ядосах.

Челото й пламти на червени, гневни петна. Навежда се и събира разхвърляните листа на пода. Карлос я моли да ги остави където са, но Сага ги събира всичките, подрежда ги и ги връща на масата.

— Ужасно съжалявам — повтаря тя.

Карлос се изкашля и внимателно се обръща към нея:

— Все пак се надяваме, че приносът на Юна Лина, както и да го наричаме, ще ви накара да го пуснете в разследването — казва той.

— Да говорим сериозно — възразява Сага. — Не искам да бъда контра, но не разбирам защо да пускаме Юна в разследването ни, той е излишен. Споменахте за пробив, но аз не мисля…

— Мога да се съглася със Сага — бавно казва Юна. — Сигурен съм, че щяхте да откриете и отпечатъка от ръката, и ъгъла от снимката без моя помощ.

— Може би — обажда се Вернер.

— Сега мога ли да тръгвам? — пита Сага шефа си с овладян глас и става.

— Но това, което нямаше да узнаете — продължава Юна уверено, — е, че Бьорн Алмскуг тайно се е свързал с Карл Палмкруна в деня на убийството на Виула.

В стаята настъпва мъртва тишина. Сага бавно се връща на мястото си. Вернер се навежда напред, за да асимилира чутото:

— Нима в смъртта на Карл Палмкруна и Виула Фернандес има нещо общо? — пита той с дълбок, вибриращ бас.

— Юна? — подсеща го Карлос да отговори.

— Да, двата смъртни случая са свързани — потвърждава той.

— Нещата са по-сложни, отколкото предполагахме — почти шепне Вернер. — Престъплението е сериозно…

— Добра работа — казва Карлос с притеснена усмивка.

Сага Бауер скръства ръце, загледана в пода, а малките червени петна започват отново да се появяват на челото й.

— Юна — казва Карлос предпазливо. — Не мога да разкарам Петер, ще продължи да води предварителното разследване, но бих могъл да те дам назаем на разузнаването.

— Какво ще кажеш, Сага? — пита Юна.

— Идеално — избързва Вернер.

— Аз ръководя предварителното разследване — казва Сага, става от стола и излиза от стаята.

Вернер се извинява и тръгва след нея.

Сивите очи на Юна ледено проблясват. Карлос не помръдва от стола си, покашля и казва:

— Млада е и трябва да се опиташ… бъди малко по-мек и внимателен с нея.

— Мисля, че тя може да се грижи за себе си — отсича ченгето.