Договорът „Паганини“

92. Разкрит

Аксел се събужда от звъна на телефона на нощното шкафче. Едва на разсъмване бе заспал до потното тяло на Бевърли.

Гледа младото й лице и отново вижда чертите на Грета, нейните устни и клепачи.

Бевърли шепне нещо насън и се обръща по корем. Вълна от нежност залива Аксел при вида на крехкото й дребно тяло, вълнуващата й млада плът.

Сяда в леглото и се протяга към книжката на Фридрих Дюренмат „Катастрофата: една все още възможна история“, когато се почуква на вратата на спалнята.

— Чакай — казва Аксел в мига, в който Роберт влиза в стаята.

— Мислех си, че си буден — казва брат му. — Имах нужда от мнението ти за един нов инструмент, който съм…

Роберт вижда Бевърли и застива.

— Аксел — заеква той. — Какво е това, Аксел?

Бевърли се събужда от гласа му. Когато го вижда, се скрива под завивката. Аксел става и се загръща с халата, но Роберт отстъпва към вратата.

— Дявол да те вземе — казва той тихо.

— Не е това, което…

— Използва ли я? — почти крещи Роберт. — Едно болно момиче?

— Мога да обясня — опитва се да каже Аксел.

— Кучи син — шепне Роберт, хваща го и го издърпва настрани.

Аксел губи равновесие, размахва ръце и прекатурва една лампа. Роберт излиза заднешком.

— Почакай — казва Аксел и тръгва след него. — Знам как изглежда това отстрани, но грешиш. Можеш да питаш…

— Тръгвам с нея за полицията — възмущава се Роберт. — Никога не съм вярвал, че ти…

Той е толкова ядосан, че едва си поема дъх, очите му се пълнят със сълзи.

— Не съм педофил — обяснява Аксел с приглушен глас. — Трябва да разбереш. Нужно ми е само…

— Нужно ти е само да се задоволяваш с малки деца — прекъсва го Роберт отчаян. — Използваш момичето, за което си обещал да се грижиш и да закриляш.

Аксел следва брат си в библиотеката. Роберт се отпуска тежко на дивана и се опитва да запази спокойствие:

— Аксел, разбираш много добре, че съм длъжен да я откарам в полицията — казва той.

— Да — отвръща Аксел. — Разбирам.

Роберт няма сили да го погледне и въздъхва.

— Най-добре е да го направя веднага — казва той.

— Ще я доведа — съгласява се Аксел и влиза в спалнята.

Бевърли седи на леглото, усмихва се и мърда пръстите на краката си.

— Облечи се — строго казва той. — Ще отидеш с Роберт.

Роберт скача като ужилен от дивана, когато брат му се връща.

Стоят мълчаливи с наведени погледи и чакат.

— Оставаш тук — тихо продумва Роберт.

— Да — прошепва Аксел.

След малко се появява Бевърли. Облечена е в дънки и тениска. Без грим е и изглежда още по-млада.