Договорът „Паганини“

105. Свидетелят

Сага Бауер оставя Магдалена Ронандер и прекрачва преградната лента. Любопитните са станали още повече, националната телевизия е пристигнала с голям минибус, униформен полицай се опитва да разпръсне тълпата, за да даде път на линейка.

Сага оставя всичко зад гърба си, изкачва се по пътека от плоскости в нечия градина и минава покрай жасминово дърво. Забързва ход и изтичва последните метри до колата, напряко през поляната.

— Момичето — изведнъж беше казал Юна по телефона. — Трябва да откриеш момичето. Имаше момиче при Аксел Рисен. Наричаше я Бевърли. Говори с брат му Роберт. Тя е може би на петнайсет, трябва да може да бъде проследена.

— С колко време разполагам, за да убедя прокурора?

— Не много — отговаря Юна. — Но ще успееш.

Докато кара към Стокхолм, Сага звъни на Роберт Рисен, но никой не отговаря. Обажда се в Националната полиция и моли да я свържат със сътрудничката на Юна, закръглена жена, печелила някога олимпийски медал по плуване, запомняща се с кичозно лакираните нокти и яркото си червило.

— Аня Ларшон — чува тя след кратък сигнал.

— Здравей, Сага Бауер е от Тайните служби, срещнахме се преди малко при…

— Да, спомням си — хладно казва Аня.

— Имам нужда от информация за едно момиче, което се казва Бевърли и което…

— На Тайните служби ли да изпратя фактурата?

— Прави каквото щеш, само намери шибания телефонен номер…

— Подбирай си думите, млада госпожице.

— Забрави, че попитах.

Сага изругава и продължително натиска клаксона на една кола, която не тръгва на зеления светофар, и тъкмо да прекъсне разговора, когато Аня изведнъж пита:

— Колко е голяма?

— Може би петнайсетгодишна.

— Няма телефонен номер на името на Бевърли Андершон. Възможно е да има телефон без абонамент, не е записана в никой телефонен регистър… има единствено телефонен номер на баща й.

— Окей, ще му се обадя. Можеш ли да ми изпратиш номера?

— Вече го сторих.

— Благодаря, благодаря, Аня… Извинявай, че съм малко нетърпелива, просто се притеснявам за Юна да не направи някоя глупост, ако не получи подкрепа.

— Говори ли с него?

— Той ме помоли да търся момичето. Дори не съм я срещала, не знам… Разчита да уредя това, но аз…

— Обади се на бащата на Бевърли, а аз ще продължа да търся — казва Аня и затваря.

Сага отбива при „Хйуртхаген“, намира номера, изпратен от Аня. Кодът 0418 е от провинция Сконе. Може би Свальов, мисли си тя, докато слуша сигналите.