Договорът „Паганини“

112. Стрелба с автомат

С големи и предпазливи крачки Юна и Нико се добират до външните стълби, покрай долната палуба и нагоре към огромната кърма. Тихото море се простира във всички посоки като необятна стъклена плоча. Изведнъж Юна чува да свири цигулка. Опитва се да види нещо зад големите стъклени врати. Загатнати тъмни силуети зад огледалната стъклена повърхност. Личи само малка част от столовата. Не се мярка никой. Музиката продължава да звучи. Отдалечена като в сън, приглушена от прозорците.

Юна и Нико изчакват, после прибягват бързо покрай отворено пространство с плувен басейн без вода, под издадената тераса до металната стълба.

Чуват стъпки по терасата и се скриват до стената към подпорите на стълбата.

Бързите игриви тонове на цигулката сега се чуват по-ясно. Изпълнението е безупречно. Юна надниква предпазливо в огромната столова с канцеларски пособия на различните маси, но не вижда хора. Този, който свири, сигурно се намира от другата страна на широката червена стълба.

Юна прави знак на Нико да го последва и да прикрива гърба му, и посочва към капитанския мостик.

Изведнъж цигулката утихва по средата на красив акорд в най-високия регистър.

Съвсем неочаквано.

Юна се хвърля зад стълбата в мига, в който чува приглушени изстрели от автомат.

Бърз и силен пукот. Куршумите се удрят в стъпалата, където току-що беше стоял, и рикошират, свистейки в различни посоки.

Юна пълзи зад стълбата, тялото му отново прелива от адреналин. Нико се е прикрил зад крана на спасителната лодка и отвръща на огъня. Юна се мести приведен наоколо, вижда поредицата от куршумени дупки в тъмния прозорец, като пръстени скреж около черни зеници.