Договорът „Паганини“

43. Клониран компютър

Йоран Стуне се усмихва на Юна Лина, изважда от чантата си плик, отваря го и изсипва в шепата си един ключ. Сага Бауер стои пред вратата на асансьора със сведен поглед. И тримата са пред апартамента на Карл Палмкруна на улица „Гревгатан“ 2.

— Криминалистите ни ще дойдат утре — казва Йоран.

— Знаеш ли в колко часа? — пита Юна.

— В колко часа, Сага? — обръща се Йоран към нея.

— Мисля, че ние…

— Мислиш? — прекъсва я той. — Трябва да знаеш часа.

— В десет — тихо отговаря тя.

— Нали им каза, че лично аз искам да започнат с компютрите и телефоните?

— Да, казах им, че…

Йоран я прекъсва с махване на ръката, когато телефонът му иззвънява. Той прави няколко стъпки надолу по стълбите, застава до нишата на прозореца с червено-кафяви стъкла и започва да говори.

Юна се обръща към Сага и пита с нисък глас:

— Нали ти ръководиш предварителното разследване?

Сага поклаща глава.

— Какво се е случило? — недоумява той.

— Не знам — отговаря изморено тя. — Все едно и също, това дори не е в компетентността на Йоран, той никога не се е занимавал с антитероризъм.

— Как мислиш да реагираш?

— Няма какво да…

Тя млъква, когато Йоран Стуне приключва разговора и се качва отново при тях. Протяга ръка, за да получи ключа за вратата на Палмкруна.

— Ключът — казва тя.

— Какво?

— Аз ръководя предварителното разследване.

— Какво ще кажеш за това? — смее се Йоран Стуне, обръщайки се към Юна.

— Проблемът със сигурност не е в теб, Йоран — отвръща Юна. — Но наскоро бях на среща с шефовете и приех да работя заедно със Сага Бауер…

— Тя може да присъства — казва той набързо.

— Като ръководител на разследването — добавя Сага.

— Искате да се отървете от мен или какво, по дяволите, намеквате? — пита Йоран Стуне с учудена и обидена усмивка.

— Можеш да ни придружаваш, ако искаш — спокойно отвръща Юна.

Сага взима ключа от ръката на Йоран.

— Ще се обадя на Вернер — казва той и тръгва да слиза по стълбите.

Чуват стъпките му и разговора с шефа по телефона, нарастващото възмущение в гласа и ехото от заключителния крясък: „кучка“.

Сага едва сдържа усмивката си, пъха ключа, завърта го два пъти и отваря тежката врата.

Полицейската преграда на мястото беше вдигната, след като отпаднаха подозренията за престъпление. Предварителното разследване бе незабавно прекратено, когато докладът от аутопсията на Нилс Олѐн бе готов: аутопсията потвърди всяка точка от хипотезата на Юна Лина за самоубийство. Карл Палмкруна бе сложил край на живота си, като се беше обесил с въже за пране, окачено на полилея в дома му. Разследването на местопрестъплението бе спряно, анализите на взетите проби, изпратени в Националната криминално-техническа лаборатория в Линшьопинг, така и не бяха направени.

Но сега стана ясно, че ден преди Карл Палмкруна да бъде намерен обесен, Бьорн Алмскуг му е изпратил писмо.

По-късно вечерта Виула Фернандес е била убита на яхтата на Бьорн Алмскуг.

Бьорн е връзката, спойката между двата смъртни случая. Щяха да ги отпишат като самоубийство и нещастие, без нищо общо помежду им, ако яхтата бе потънала в морето.

Сага и Юна влизат в коридора и разбират, че не е пристигнала никаква поща. Въздухът е просмукан от миризма на препарат за под. Минават през големите зали. Слънчевата светлина струи от прозорците. Отразява се от червения ламаринен покрив на отсрещната сграда. От еркера се вижда блестящата вода на залива Нюбрувикен.

Плоскостите за стъпване, поставени от криминалистите, са махнати, а подът под куката за полилея в празния салон е подсушен.

Пристъпват бавно по скърцащия паркет. Странно, но тягостното чувство от самоубийството в апартамента на Палмкруна е изчезнало. Не се чувства мястото да е безлюдно. И Юна, и Сага го усещат. В голямата, почти празна стая цари уютна тишина.

— Тя все още идва тук — казва изведнъж Сага.

— Права си — отвръща Юна и се усмихва. — Икономката, идвала е, чистила е, проветрявала е, носела е пощата, сменяла е бельото и прочие.

И двамата си мислят, че това не е чак толкова необичайно при внезапна смърт. Човек отказва да приеме промяната в живота си. Предпочита да запази предишното си поведение, вместо да се адаптира към новата ситуация.

Някой звъни на вратата. Сага се оглежда неспокойно, но тръгва след Юна по коридора.

На вратата стои мъж с бръсната глава, облечен в черен, провиснал анцуг.

— Юна ми каза да хвърля хамбургера и да дойда веднага — казва Юхан.

— Това е Юхан Йонсон от компютърния отдел — пояснява Юна.

— Юна гараше гола — поднася го Юхан с преувеличен фински акцент. — Пътят зави, но не и Юна.

— Сага Бауер е комисар от разузнаването — казва Юна.

— Ще бърборим ли, или ще рапотим? — пита Юхан Йонсон.

— Край на шегичките — обажда се Сага.

— Трябва да прегледаме компютъра на Палмкруна — казва Юна. — Колко време ще отнеме?

Тръгват към кабинета.

— Ще се използва ли като доказателство? — пита Юхан Йонсон.

— Да — отвръща Юна.

— Значи искате да го клонирам?

— Колко време ще отнеме? — пита Юна.

— Докато успееш да разкажеш няколко вица за спецченгета — отвръща той, без да помръдне.

— Какво ти става? — дразни се Сага.

— Ще си позволя да попитам дали излизаш с някого? — пита Юхан Йонсон със смутена усмивка.

Тя го поглежда в очите и кимва сериозно. Той свежда поглед, промърморва нещо и изчезва в кабинета на Карл Палмкруна.

Юна взима две ръкавици от Сага, нахлузва ги и преглежда пощата в чекмеджето, но не открива нищо особено. Няма кой знае какво: няколко писма от банката и одитора, информация от Кабинета на правителството, резултати от изследвания от болница „Софияхемет“ и протокол от общото събрание на жилищната кооперация през пролетта.

Връщат се в стаята, където бе намерен трупът на Палмкруна. Юна сяда на един от диваните на дизайнера Карл Малмстен и внимателно мести ръката си пред леденосиния, тънък лъч от музикалната уредба. От тонколоните изведнъж се разнася звук на самотна цигулка. Виртуоз извайва ефирна мелодия в най-висок регистър, но с темперамент на мятаща се птица.

Юна поглежда часовника, оставя Сага при музикалната уредба и отива в кабинета. Юхан Йонсон се е преместил в кухнята с тънкия компютър.

— Справяш ли се? — пита Юна.

— Какво?

— Можеш ли да копираш компютъра на Палмкруна?

— Естествено — клонирам го едно към едно — отвръща той, сякаш не разбрал напълно въпроса.

Юна заобикаля масата и поглежда екрана.

— Стигна ли до имейлите?

Юхан Йонсон отваря програмата.

— Та даа — казва той.

— Да прегледаме кореспонденцията му от последната седмица — продължава Юна.

— С входящата поща ли ще започнем?

— Да, добре, добре.

— Мислиш ли, че Сага ме харесва? — пита ни в клин, ни в ръкав Юхан.

— Не — отвръща Юна.

— Любовта започва с кавга.

— Опитай се да й дръпнеш плитката — казва Юна, като едновременно сочи екрана.

Юхан Йонсон отваря входящата поща и се усмихва.

— Джакпот, печелим — възкликва той.

Юна вижда три писма от skunk@hotmail.com.

— Отвори ги — шепне той.

Юхан Йонсон кликва върху първото и в същия миг писмото на Бьорн Алмскуг изпълва екрана.

— „Исус Христос Суперстар“ — прошепва Юхан и се отмества встрани.