Договорът „Паганини“

44. Писмата

Юна прочита писмото и застива на място, отваря другите две, прочита ги два пъти и отива при Сага Бауер, която все още е в стаята с уредбата.

— Открихте ли нещо? — пита тя.

— Да… от втори юни — започва Юна. — Карл Палмкруна е получил изнудваческо писмо от Бьорн Алмскуг от анонимен адрес.

— Значи всичко се свежда до изнудване — въздъхва тя.

— Не съм сигурен — отвръща Юна.

После продължава разказа си за последните дни на Карл Палмкруна. Бил е с Джералд Джеймс от Научно-техническия съвет на посещение в оръжейната фабрика на „Селенция Дифенс“ в Тролхетан. Най-вероятно е прочел писмото на Бьорн Алмскуг вечерта, когато се е прибрал вкъщи, защото отговорът му към изнудвача е изпратен едва в 18:25. В него предупреждава за сериозни последствия. По обяд на следващия ден Палмкруна е изпратил второ писмо, в което описва пълната си безпомощност. След това вероятно е провесил примката на тавана и помолил икономката да не го безпокои. Тя си тръгва, той пуска музиката, влиза в малкия салон, поставя куфарчето си изправено, стъпва на него, нахлузва примката на шията и ритва куфарчето. Второто писмо от Бьорн Алмскуг пристига в сървъра на Палмкруна малко след смъртта му, а на следващия ден — третото.

Юна подрежда на масата петте писма в правилна последователност, Сага застава до него и прочита цялата кореспонденция.

Първото писмо на Бьорн Алмскуг, сряда, 2 юни, 11:37 ч.:

Отговор на Карл Палмкруна, сряда, 2 юни, 18:25 ч.:

Следващ отговор на Карл Палмкруна, четвъртък, 3 юни, 14:02 ч.:

Второто писмо на Бьорн Алмскуг, четвъртък, 3 юни, 16:02 ч.:

Третото писмо на Бьорн Алмскуг, петък, 4 юни, 07:45 ч.:

След повторния прочит Сага хвърля сериозен поглед към Юна и казва, че в размяната на писмата е същността на трагедията:

— Бьорн Алмскуг иска да продаде компрометираща снимка на Палмкруна. Ясно е, че последният е вярвал в съществуването й, както и че съдържанието й е много по-сериозно, отколкото е предполагал Бьорн. Палмкруна го предупреждава, дори и през ум не му минава да му предлага пари, по-скоро изглежда смята, че самото съществуване на снимката е опасно и за двамата.

— Какво се случва, как мислиш? — пита Юна.

— Палмкруна чака отговор: или по имейл, или по пощата — продължава Сага. — Когато не го получава, изпраща второто си писмо, в което посочва, че ще умрат: и той, и Бьорн.

— И после се обесва — допълва Юна.

— Когато Бьорн отива в интернет кафето и прочита второто писмо: „Вече е прекалено късно, и ти, и аз ще умрем“, се изплашва и отговаря, че ще постъпи както му казва Палмкруна.

— Без да знае, че той вече е мъртъв.

— Точно така — потвърждава тя. — Вече е прекалено късно и всичко, което прави постфактум, е всъщност напразно…

— Изглежда се е паникьосал след второто писмо на Палмкруна — казва Юна. — Спира всички планове за изнудване и иска само да се измъкне.

— Но проблемът е, че снимката е залепена на стъклената врата на Пенелопе.

— Няма да успее да я вземе, преди тя да тръгне за предаването в телевизията — продължава Юна. — Чака отвън, вижда Пенелопе да тръгва с таксито, втурва се вътре, срещата момиченцето на стълбите, бързо влиза в апартамента, дръпва снимката от стъклената врата, взима метрото, изпраща снимката на Палмкруна, пише му имейл, отбива се в апартамента си на улица „Понтонйергатан“ 47, грабва багажа си, хваща автобуса към Сьодермалм и беж към яхтата на Лонгхолмен.

— Така, и какво те кара да вярваш, че това е повече от обичайно изнудване?

— Апартаментът на Бьорн изгаря до основи едва три часа след като го напуска — обяснява Юна. — Криминалистите са убедени, че забравена ютия в съседния апартамент е причинила пожара, но…

— Спрях да вярвам в случайности около този случай — казва Сага.

— И аз — усмихва се Юна.

Поглеждат отново кореспонденцията и инспекторът сочи двете писма на Палмкруна.

— Трябва да се е свързал с някого между първото и второто писмо — отбелязва той.

— Първото съдържа предупреждение — констатира Сага. — Второто оповестява, че е прекалено късно, че и двамата ще умрат.

— Мисля, че Палмкруна се е обадил на някого, след като е получил изнудваческото писмо, уплашил се е до смърт, но се е надявал на помощ — казва Юна. — Едва когато разбрал, че няма спасение, е написал второто писмо, в което просто съобщава, че ще умрат.

— Ще накараме някого да прегледа телефонните обаждания — казва Сага.

— Ериксон се е захванал с това.

— Имаше ли още нещо?

— Трябва да проверим лицето, споменато от Бьорн в първото писмо — напомня Юна.

— Рафаел Гуиди? — учудва се Сага.

— Познаваш ли го?

— Всички го наричат архангел Рафаел. Италиански бизнесмен, занимаващ се с оръжейни сделки в Близкия изток и Африка.

— Търговия с оръжие.

— В бранша е от трийсет години и е изградил частна империя, но едва ли е замесен. От Интерпол никога не са могли да докажат нещо, съществували са подозрения, но нищо повече.

— Странно ли е, че Палмкруна се е срещал с него? — пита Юна.

— Напротив — отвръща Сага. — Свързано е било с работата му, въпреки мнението за напълно неподходящата наздравица с шампанско.

— Едва ли заради това човек може да се самоубие, или да убие другиго — казва Юна.

— Едва ли — усмихва се тя.

— Следователно на снимката трябва да има още нещо, нещо опасно.

— Ако Бьорн я е изпратил на Палмкруна, значи тя трябва да е в апартамента — размишлява Сага.

— Прегледах пощата в чекмеджето и…

Млъква внезапно и среща погледа на Сага.

— Какво има? За какво мислиш? — пита тя.

— Имаше само лични писма, без реклами, без сметки — отвръща той. — Сортирана е, преди да попадне тук.