Вече е първата седмица на юни и дни наред стокхолмчани се събуждат прекалено рано. Слънцето изгрява в три и половина и окъпва в светлина нощта. Началото на лятото е необичайно топло. Дивите череши и люляците са цъфнали наведнъж. Натежали цветове пръскат аромат от парка „Крунуберг“ чак до входа на полицията.
Националната полиция е единственото централно оперативно звено в Швеция, което се занимава с престъпления от тежък характер както у дома, така и в чужбина.
Шефът, Карлос Елиасон, е вперил поглед в стръмните склонове на парка, застанал до ниския прозорец на осмия етаж. Набира номера на Юна Лина, но за пореден път се свързва с гласовата поща, прекъсва разговора, оставя телефона на бюрото и поглежда часовника.
Петер Неслунд влиза в кабинета на Карлос и кашля предпазливо, спира се и се навежда към лозунга: „Ние охраняваме, залавяме и тревожим“.
От съседната стая се чува досаден телефонен разговор около европейските заповеди за арест и Шенгенската информационна система.
— Полок и момчетата му скоро ще бъдат тук — докладва Петер.
— Гледам часовника — казва Карлос.
— Сандвичите все пак са готови — добавя Петер.
Карлос е принуден да се усмихне и да попита:
— Разбра ли, че набират персонал?
Лицето на Петер пламва, той свежда поглед, овладява се и пак поглежда нагоре.
— Разбрах… Можеш ли да се сетиш за друг по-подходящ за отдел „Убийства“? — пита той.
Същият този отдел се състои от шестима експерти, които разследват убийства в цяла Швеция. Работят много систематично с помощта на метод, известен със съкращението ПРТП — полицейско разследване на тежки престъпления.
Натоварването на постоянните сътрудници е огромно. Толкова са заети, че почти никога нямат време да се съберат в полицията.
Петер Неслунд излиза от кабинета. Карлос сяда на стола и разглежда декоративните рибки в аквариума. В мига, в който се протяга към буркана с храната, иззвънява телефонът.
— Да — отговаря той.
— Качват се — съобщава Магнус от пропуска.
— Благодаря.
Прави последен опит да се свърже с Юна Лина, преди да стане и да излезе. В коридора чува звън и вратите на асансьора се плъзват безшумно. Когато вижда сътрудниците на отдел „Убийства“, в главата му изниква спомен от концерт на „Ролинг стоунс“, който бе посетил преди години с няколко колеги. Групата, появила се на сцената, приличаше на разпасани бизнесмени. Също като сътрудниците на отдела всички носеха тъмни костюми и вратовръзки.
Начело е Натан Полок с посивяла коса на конска опашка, следван от Ерик Ериксон с очила с диаманти, причина за прякора „Елтон“, зад тях се влачи Никлас Дент заедно с П. Г. Бунденсон, последен е криминалистът Томи Куфоед, прегърбен и начумерен, забил поглед в пода.
Карлос ги въвежда в заседателната зала. Оперативният шеф Бени Рубин вече е седнал зад кръглата маса с чаша кафе и ги чака. Томи Куфоед взима ябълка от кошницата с плодове и отхапва звучно. Натан Полок го поглежда с усмивка и поклаща глава, докато той учуден се сепва по средата на хапката.
— Добре дошли — започва Карлос. — Радвам се, че всички сте имали време и възможност, защото ни чакат важни точки в дневния ред.
— Не трябваше ли и Юна Лина да присъства? — пита Томи Куфоед.
— Да — колебливо отговаря Карлос.
— Винаги прави каквото си иска — намесва се Полок.
— Юна разнищи убийството в Тумба миналата година — напомня Томи Куфоед. — Не ми излиза от главата, беше толкова уверен… знаеше последователността на действията на убиеца.
— Противно на проклетата логика — усмихва се Елтон.
— Познавам повечето тънкости в занаята — не спира Томи Куфоед. — Но Юна само влезе и погледна следите от кръв, умът ми не го побира…
— Навързал е нещата — обажда се Натан Полок. — Степента на насилие, напъните, стресът, действията на уморените стъпки в къщата, съпоставени със стъпките в съблекалнята.
— Все още не мога да повярвам — мърмори Томи Куфоед.
Карлос прочиства гърлото си и свежда поглед към неформалния дневен ред.
— Морската полиция съобщи тази сутрин, че един рибар е открил мъртва жена.
— В мрежата ли?
— Не, видял голяма яхта да се бори с вълните до остров Даларьо, гребал до нея, качил се на борда и я намерил, седнала в леглото.
— Едва ли ние трябва да се занимаваме с това — усмихва се Петер Неслунд.
— Убита ли е? — пита Натан Полок.
— Най-вероятно да — отговаря Петер.
— Не е спешно — намесва се Карлос, като си взима парче кекс. — Но все пак исках да ви уведомя.
— Нещо друго? — казва навъсен Томи Куфоед.
— Получихме запитване от полицията във Вестра Йоталанд5. Резюмето е на масата.
— Няма да мога да го поема — казва Полок.
— Всички сте заети, знам — продължава Карлос, събирайки трохите от масата. — Може би трябва да сменим темата и да обсъдим… набирането на персонал за отдел „Убийства“.
Бени Рубин се оглежда напрегнато и пояснява, че ръководството е уведомено за голямото натоварване и затова като първа крачка е предвидило средства за още една постоянна позиция в отдела.
— Имате думата — подканва ги Карлос.
— Не е ли добре Юна да участва в тази дискусия? — пита Томи Куфоед, навежда се над масата и взима един от увитите сандвичи.
— Изобщо не е сигурно, че ще дойде — отвръща Карлос.
— Можем да направим пауза за кафе — предлага Ерик Ериксон и намества лъскавите си очила.
Томи Куфоед маха прозрачното фолио от сандвича със сьомга, помества стръкчето копър, изстисква малко лимонов сок и изважда приборите за хранене, увити в салфетка.
В това време се отваря вратата на голямата зала и влиза Юна Лина, развявайки русата си коса.
— Яжте копър, момчета — казва, смеейки се, на фински.
— Точно така — смее се и Натан Полок. — Изяжте копъра.
Натан и Юна се споглеждат развеселени. Томи Куфоед се изчервява и поклаща глава с усмивка.
— Копър — повтаря Натан Полок и се залива от смях, когато Юна се приближава и връща стръкчето копър върху сандвича на Томи Куфоед.
— Може би е време да продължим — казва Петер.
Юна се здрависва с Натан Полок, намира празен стол, окачва черното си сако на облегалката и сяда.
— Моля за извинение — казва Юна с нисък глас.
— Добре дошъл — поздравява го Карлос.
— Благодаря.
— Тъкмо щяхме да обсъждаме набирането на персонал — пояснява Карлос.
Петер Неслунд започва да се върти на стола, докато шефът пощипва долната си устна.
— Мисля… мисля да дам думата на Натан — продължава Карлос.
— Окей, с удоволствие, но няма да говоря само от мое име — съгласява се Натан Полок. — Всички сме единодушни, надяваме се, че ще се присъединиш към нас, Юна.
Настъпва гробна тишина. Никлас Дент и Ерик Ериксон кимват. Петер Неслунд седи мрачен срещу слънцето.
— Ние го желаем от все сърце — обажда се Томи Куфоед.
— Ценя предложението — отвръща Юна и прокарва пръсти през гъстата си коса. — Много сте добри, неведнъж сте го доказали, уважавам труда ви…
Лицата им грейват в усмивка.
— Но за мен… аз не мога да работя по ПРТП-метода.
— Знаем, разбрали сме го — избързва Куфоед. — Малко е скован, но може да помогне, оказа се, че…
И млъква.
— Все пак искахме да те попитаме — продължава Натан Полок.
— Не смятам, че е подходящо за мен — отвръща Юна.
Всички свеждат погледи, някои кимват, Юна се извинява, когато телефонът му иззвънява.
Става от масата и напуска залата. След минута се връща и взима сакото си от стола.
— Съжалявам, с удоволствие бих останал, но…
— Нещо сериозно ли е? — пита Карл ос.
— Обади се Йон Бенгтсон от Отдела за опазване на обществения ред. Току-що е открил Карл Палмкруна.
— Открил? — повтаря Карлос.
— Обесен — пояснява Юна.
Хармоничното му лице добива много сериозен вид, очите блестят като сиво стъкло.
— Кой е Палмкруна? — пита Натан Полок. — Не мога да свържа името.
— Генералният директор на Инспектората за стратегически продукти — пояснява Томи Куфоед. — С правомощия за шведския износ на оръжия.
— Нима постовете в Инспектората не са строго секретни? — пита Карлос.
— Напротив — лаконичен е Куфоед.
— Тогава нека Тайните служби се заемат с това.
— Вече обещах на Йон Бенгтсон да отида — казва Юна. — Нещо не било както трябва.
— Какво е то? — любопитства Карлос.
— Имало… Не, трябва първо да го видя със собствените си очи.
— Звучи интересно — намесва се Томи Куфоед. — Мога ли да дойда и аз?
— Щом искаш — съгласява се Юна.
— Тогава и аз ще ви последвам — забързва се Полок.
Карлос се опитва да напомни за настоящата среща, но разбира, че не си струва. Тримата излизат от потопената в слънчевите лъчи зала в прохладния коридор.