Двор от рози и бодли

Благодарности

Честно казано, не съм съвсем сигурна откъде да започна с благодарностите, защото тази книга се появи, благодарение на толкова много хора, работили по нея години наред. Вечна благодарност и обич на:

Сюзън Денард, моя ко-пилот и духовна сестра, Леонардо за моя Рафаел, Гюс за моя Шон, Блейк за моя Адам, Скот за моя Стайлс, Арагорн за моя Леголас, Ноел за моя Сафи, Шмид за моя Дженко, Сенет за моята Кайра, Елза за моята Ана, Сейлър Юпитер за моята Сейлър Луна, Мос за моя Рой, Мартин за моя Шон, Алън Грант за моя Иън Малкълм, Бренън за моя Дейл и Ескелето за моя Начо. Буквално не знам какво щях да правя без теб. Или без вътрешните ни шеги. Приятелството ни е олицетворение на понятието „епично“ и съм сигурна, че звездите са го предрекли (като например хиляда години преди динозаврите. Живо пророчество.), виж­те също: Малки чашки за малки ръчички, Ооооо, така ли??, Крисалс, Хенри Кавил, Клааааасик Пег и всичко друго от Начо Либре. Сарюзън завинаги.

На Алекс Бракън, която е сред първите приятели, които си създадох в литературната индустрия и която остава една от най-близките ми приятелки до днес. В някои моменти човек се чувства сякаш току-що е завършил университета, току-що е подписал договор за първата си книга и се чуди какво следва оттук нататък. Толкова съм щастлива, че имах възможността да споделя това шеметно пътешествие с теб. Благодаря ти за великолепните ти реакции, за множеството четения (на тази и на много други книги) и за това, че винаги, винаги ме защитаваше. Не мога да изразя с думи колко много значи това за мен. Благодаря ти, че вярваше в тази история толкова много години.

На Биляна Ликич, която чете тази книга, докато я пишех, глава по глава, помогна ми с гатанките и стихчетата и ме убеди, че историята може и да не остане в чекмеджето на бюрото ми до края на живота ми. Гордея се с теб, човече, че сега раздаваш ритници и дърпаш уши.

На агентката ми, Тамар Ридзински, която пое риска да представлява непубликувана, двадесет и двегодишна писателка и промени живота ми с едно телефонно обаждане. Ти си най-великият злодей. Благодаря ти за всичко.

На Кат Ондър – истинско удоволствие е да работя с теб и за мен е чест, че ти си мой редактор. На Лора Бърниър – благодаря ти, много ти благодаря, че ми помогна да превърна тази книга в нещо, с което да се гордея истински. Нямаше да се справя без ценните ти напътствия.

На целия екип в издателство Блумсбъри – нямам думи да изразя колко съм щастлива, че тази поредица откри своя дом при вас. Вие сте най-добрите, хора. Благодаря ви за труда, за ентусиазма и за това, че сбъднахте мечтите ми. Не мога да си представя да попадна в по-добри ръце. Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви.

На Дан Крокъс, Ерин Боуман, Манди Хъбард и Дженифър Армънтраут – благодаря ви, че бяхте до мен и можех да разчитам на вас за всичко. Не знам какво щях да правя без вас.

На Бригид Кемерър, Андреа Маас и Кат Жанг, които четоха различни ранни чернови на тази книга и ми дадоха безценни съвети и много ентусиазъм. Длъжница съм ви.

На Елена от НовълСаунд, на Алекса от АлексаЛавсБукс, Линеа от Линеарт и всички Посланици на „Стъкления трон“. Хиляди благодарности за подкрепата и всеотдайността. Срещата ми с вас беше страхотна част от цялото това приключение.

На родителите ми – отне ми известно време да го осъзная, но съм истински благословена с вас като мои фенове номер едно и като мои родители. На семейството ми: благодаря ви за безусловната любов и подкрепа.

На Ани, най-прекрасното куче в историята на най-добрия приятел на човека. Обичам и винаги, винаги ще те обичам.

И накрая, на съпруга ми, Джош – тази книга е за теб. Винаги е била за теб, така както и сърцето ми стана твое в момента, в който те видях в първия ден на първата ми година в университета. Като се замисля как пътищата ни се преплетоха още преди да се видим, ми е трудно да повярвам, че съдбата не е имала пръст във всичко това. Благодаря ти, че ми доказа, че истинската любов съществува. Ще бъда най-щастливата жена на света да преживея живота си с теб.