Фантом

19

Пол отвори очи, но видя само чернилка.

Усети огромен натиск върху гърдите си и неочаквано устата му се напълни с вода. Изригна от гърлото му като от спукана тръба и заля лицето му. Той се изкашля, опита се да си поеме въздух, пое малка глътка и понечи да вдигне глава, но не успя.

Над него беше тъмно, но вече имаше още нещо. Звезди.

Шум изпълни ушите му — бръмченето на моторница. Отпусна тежко ръце край тялото си и усети нещо твърдо. Нечие лице се показа над него. Мъж с тъмна едва набола брада и остро лице. Беше облечен в жълто непромокаемо яке и му говореше, но отначало Пол не го чуваше. Очите му натежаха, не виждаше ясно.

— Ей! Остани с мен, приятел! — настоя гласът.

Приятел ли? Пол не разпозна този човек. Може и да го беше виждал, а може и да не беше.

Спеше му се.

Нещо го цапна по бузата, парна го по лицето. Отвори очи и отново видя мъжа точно пред лицето си — крещеше му да остане буден. Пол усети мирис на риба. А ръцете му върху палубата на кораба бяха лепкави.

Рибар.

Беше го спасил рибар.

Пол се усмихна и усети остра болка в краката си, а после се размърда. Човекът го влачеше по палубата. После отново се появи още по-близо, обви с ръце тялото му, помъчи се да го повдигне. Пол усети мириса на улова по кожата на мъжа. Отново му се догади от рибешката смрад и той избълва още морска вода от корема си. А после се озова някъде вътре, вече не беше на студа. Рибарят събличаше дрехите му, разтриваше кожата му, завиваше го с лъскаво сребристо одеяло. Имаше добродушно лице. Ръцете му бяха груби и мазолести. Пол допускаше, че дългогодишното дърпане на въжета, теглене на мрежи и кормене на риба е направило тези ръце твърди като камък.

— Всичко е наред. Ще се оправиш, приятел. Внесох те вътре. Ти си най-големият ми улов за деня — каза той с чист южняшки акцент.

Дълъг и силен смях последва думите му. Успокоителен смях. Беше се разминал със смъртта. Щеше да се оправи, точно както каза рибарят.

На Пол отново му стана топло, но знаеше, че вече е в безопасност. Открай време харесваше рибарите. Бяха истински хора, които излагаха живота си на истински риск. Водеха труден живот, и то без капка отчаяние. Особено този тук. Веселяк, стабилен човек. Пол се унесе.

И едва тогава осъзна, че е оставил лаптопа си на борда. Заедно с парите за път. И телефона. И револвера. Беше изгубил всичко.

Но поне беше жив.