Фантом

34

Дарил затвори входната врата на дома си, влезе в кухнята и включи осветлението. Изпи чаша вода и се озърна. Никъде другаде не светеше, къщата беше притихнала и тъмна. Ослуша се. Помъчи се да долови дори най-слабия шум, за да се увери, че гостът му все още е тук.

Нищо.

Остави чашата, излезе в коридора и забеляза, че вратата на мазето е открехната. Много предпазливо и бавно я отвори по-широко и взе фенерчето от етажерката до вратата. Включи го, насочи го към стълбите и слезе в мазето.

Стъпало. Изчакване. Ослушване.

Стъпало. Изчакване. Ослушване.

Нищо.

Старите дъски скърцаха под тежестта му, но звукът не отекваше силно. Стигна до последното стъпало и седна. Насочи лъча към дървения под върху бетона. Наклони фенерчето. Лъчът стигна до основата на леглото.

Дарил се поколеба. Ако Пол беше решил да избяга, всичките му усилия щяха да отидат на вятъра. Ако си беше тръгнал, щеше да се наложи да го издири и да го убие и никога нямаше да си вземе обратно парите.

Освети с фенерчето нагоре и видя Пол заспал в леглото. Той се размърда и Дарил насочи лъча към ъгъла на стаята. Светлината спря върху джинсите на Пол, разля се по закачалката за дрехи.

— О, боже… — възкликна Пол.

— Извинявай, не исках да те будя — каза Дарил.

— По дяволите, човече. Изкара ми ума. Снабди ли се с всичко необходимо?

— И още как. Какво е станало с панталона ти?

— О, сам съм си виновен, толкова съм непохватен. Разлях кафе върху чатала си. Добре че почти беше изстинало. Иначе щях да си сваря топките.

И двамата се засмяха. Дарил усети, че смехът на Пол не е искрен, и това го разтревожи.

Изключи фенерчето и каза:

— Извинявай, че те събудих. Лека нощ.

— Лека нощ — отговори Пол.

Дарил се качи на горния етаж, като се ориентираше на светлината от кухнята. Върна фенерчето на мястото му върху етажерката, излезе в коридора и затвори вратата на мазето. Нямаше търпение да се върне на лаптопа си. Към историята, която зрееше у него вече десет години. Може би последната, която щеше да разкаже. Знаеше, че парите, които е платил на Пол, в крайна сметка ще доведат до един хубав роман.

Време беше да се залови за работа както трябва.

Хвана ключ от ключодържателя, закрепен на джинсите му, и заключи вратата. На сутринта трябваше да стане рано и да отключи. Пол не биваше да заподозре нищо.

Върна се в кухнята, пресегна се над кухненските шкафове и намери кутийка с хапчета зад перваза. Изпи едно и върна кутийката в скривалището. Лекарствата против тревожност го поддържаха в равновесие. Помагаха му да се контролира, да потисне напрежението. Без тях трудно овладяваше импулсите си и трудно смъкваше адреналина след убийство.

Усети, че се е вторачил в пода. Търсеше мокро петно от разлято кафе. Мръсната чаша на Пол беше до мивката, така че отново огледа пода.

Нямаше мокро петно. Провери в коридора, в дневната. Съвсем сухо. Надникна в кошчето за смет в кухнята и видя няколко използвани салфетки.

Помъчи се да прогони мисълта от съзнанието си. Направи си кафе и отвори лаптопа. Натисна копчето, изчака компютърът да зареди програмите и въведе паролата си. Кликна върху „Уърд“ и избра документа, по който работеше. Усмихна се, когато препрочете въведението. Не възнамеряваше да бъде признание, а просто да заблуди читателите, та да не знаят кое е истина и кое измислица. Така му харесваше — непрекъснато да ги принуждава да отгатват. Авторовата бележка изобщо не беше толкова лоша, колкото му се беше сторила предишния ден. Остави я. Това щеше да бъде най-хубавото му произведение. Открай време знаеше, че в историята на Пол Купър се крие книга. Замисли се за заглавието — „Двоен обрат“ му допадаше. Напомняше на първия му роман, който беше нарекъл „Коварен обрат“. Това заглавие сигурно нямаше да хареса на издателите му, но не биха го променили. Новата книга трябваше да има непредвидим финал. Сигурно щеше да му бъде последната. След нея много хора може би щяха да тръгнат да го търсят. И нека. Никога нямаше да го открият.

Дарил усещаше, че Пол го е излъгал тази вечер, но не знаеше за какво.

Ясно му беше, че трябва да внимава повече. Не биваше да подценява Пол. Напомни си, че той е хлъзгав като риба. Човек, който дълго време му се беше изплъзвал. Писател с въображение. Лукав съпруг, който имаше тайни от жена си. И най-вече, напомни си Дарил, Пол беше умен.

Дарил знаеше, че трябва да се концентрира и да си пази гърба. Не можеше да има доверие на Пол. Той беше отчаян.

А отчаяният човек е способен на убийство.