Фантом

1

Четири месеца по-рано

Марая изобщо не беше очаквала да се влюби.

Но не можеше да отрича повече. Беше влюбена в Дарил. В красивия и грижовен Дарил. Двамата лежаха в леглото и слънцето топлеше кожата им. Повеят откъм прозореца на спалнята разхлаждаше горещите им страсти. Марая долови мирис на море в косата на Дарил. Устните му се притискаха към нейните. Ръцете му обгръщаха тялото ѝ.

В този следобед тя не искаше нищо повече.

Обви крака около хълбоците му и кръстоса глезените си. Той затвори очи. Устните му се раздалечиха и тя усети как тялото му потръпва.

Когато Дарил свърши, Марая разтвори крака и нежно го избута. Той се търкулна настрани и се отпусна до нея. Марая се извърна и се загледа към морето през прозореца, заемащ цялата стена. Едно куче си играеше на малкия пясъчен плаж под къщата ѝ. Заслуша се, но не го чу да лае. То беше много далече. Показа се млада двойка, излязла на разходка по брега. Момичето размаха пръчка към кучето, после я хвърли в разпенените вълни и хвана под ръка приятеля си.

Марая усети празнота. Гърлото ѝ беше пресъхнало.

Обърна се и погледна Дарил. Той лежеше по гръб, коремът му се издигаше и спускаше все по-бавно, докато дишането му се успокояваше. Целуна го. С копнеж. Сигурна беше, че го обича истински. А усещането за празнота се дължеше на осъзнаването, че никога нямаше да се разхожда по брега с него като онези влюбени младежи на плажа. Отдръпна се, обхванала лицето му между дланите си.

Да, Марая обичаше този мъж, но беше омъжена за друг.

Мисълта за съпруга ѝ беше като драскотина от иглата на грамофон върху плоча с любовна песен. Чакаше я работа. Трябваше да почисти. Отново целуна Дарил. Бегло. Беше по-скоро подканване той да се размърда, отколкото целувка. Действителността заплашваше да нахлуе във времето, отредено за Дарил — да ѝ го открадне, а нея да захвърли обратно в реалния живот.

— Добре ли си? — попита я той.

— Добре съм — увери го Марая. — Просто се сетих, че трябва да сменя чаршафите.

— Дай ми секунда и ще ти помогна.

Той стана и отиде в банята. Марая намери дрехите си на купчина до леглото и облече джинсите и блузата си. Върза дългата си черна коса на опашка и се зае да оправя леглото. Захванеше ли се с нещо, вършеше го бързо. Не понасяше разтакаването. Разтребваше, миеше, чистеше и ходеше забързано. Правеше всичко на високи обороти. Дори и секс.

Едва не скъса плика, докато го смъкваше от завивката. Събра го на топка и го метна зад гърба си, към банята, където имаше голям кош за пране. След това дръпна чаршафа от матрака, но този път се обърна, за да го хвърли по-навътре. Свали калъфките на възглавниците и тогава усети нещо твърдо под стъпалото си. Джинсите на Дарил. Вдигна ги и подхвърли и тях в банята.

— Благодаря — обади се Дарил.

Докато той обуе джинсите си и се върне в спалнята, Марая вече разгъваше чистото спално бельо, което държеше в чекмедже под матрака. Той пусна радиото върху нощното шкафче. Беше настроено на рок станция. Предпочитание на съпруга ѝ. Дарил намери станция с хитове от 80-те години на миналия век и се усмихна, когато се разнесоха първите акорди на песен на група „А-ха“. Една от любимите на Марая. И той го знаеше. Личеше си по лукавата му усмивка. Дарил хвана чаршафа от едната страна и ѝ помогна да застеле леглото. Съпругът ѝ никога не сменяше спалното бельо. Никога за нищо не ѝ помагаше. Марая неволно се запоклаща в ритъма на песента, с което предизвика характерната широка и непринудена усмивка на Дарил. Той обхвана кръста ѝ с длани, придърпа я към себе си и леко я целуна по тила. Тя се засмя и се измъкна от прегръдката му. Знаеше какво ще стане, ако Дарил я целунеше още веднъж — щяха да се върнат в леглото. Беше неустоим. А Марая не искаше отново да сменя чаршафите.

Тя заживя в тази къща със съпруга си веднага след сватбата. Втората им годишнина беше следващия месец. А след седмица с Дарил щяха да отбележат пет месеца от началото на връзката им. Марая прекрасно знаеше какво чака с нетърпение. Не беше годишнината от сватбата ѝ. Отдръпна се и огледа доволно леглото. Съпругът ѝ изобщо нямаше да забележи какво се е случило тук, макар да бяха стигнали до етап, когато на нея ѝ се искаше той да научи. Единствената причина да се сдържа беше опасението ѝ да не уплаши Дарил. Връзката им се задълбочаваше и с всеки изминал ден той ставаше все по-безценен за нея. Марая за нищо на света не искаше да оплете конците.

Откакто беше пристигнала в града, не можеше да си намери работа. В Порт Лоунли не се търсеха специалисти по връзки с обществеността. Нищо не се търсеше.

По улиците витаеше пустота дори през месеците, когато тротоарите се изпълваха с летовници и собственици на вили. Градът ѝ изглеждаше като охолен рай за смотаняци. Няколко сносни ресторанта, една главна улица с десетина магазина, в които нямаше нищо, което да ѝ се прииска да си купи, две игрища за голф и морето. Ето това беше Порт Лоунли.

След първата година в града Марая усети, че потъва в униние. Отначало флиртуваше с мъже по ресторантите в редките случаи, когато съпругът ѝ я извеждаше. Привличаше вниманието на най-хубавия мъж в салона, после, щом той отвърнеше на погледа ѝ, се усмихваше и отместваше очи. Ако не предизвикаше реакция, тя се чудеше дали да не продължи — може би дори да свали някого за една нощ, — но никога не го правеше. Той не спираше да ходи в командировки и да я оставя сама. Твърдеше, че маркетингът е предимно работа с хора, че общуването на живо дава най-добри резултати. Но ето че през декември миналата година Марая се запозна с Дарил. И нещата се промениха. Ако не го беше срещнала, сигурно щеше да откачи.

— Искаш ли да ти напълня ваната? Или първо ще запалиш? — попита той.

Ризата му още беше метната на стола до прозореца, а джинсите му висяха — не си беше закопчал колана. Стегнатият му корем беше запотен. Дарил обичаше активността — гмуркане, сърф, секс и пушене, но не непременно в този ред. Пушенето не беше проблем в крайпътните мотели, където ходеха, но тя не допускаше да мирише на цигари в дома ѝ. Марая обичаше да се излежава във ваната, след като е правила секс с Дарил. Успокояваше се, пренасяше се в друг живот.

Сега усещаше гърлото си сухо, но ѝ се пушеше повече, отколкото ѝ се къпеше. Не беше страстна пушачка, ала умираше за цигара след секс или след една-две чаши вино.

Той стоеше, мълчаливо загледан в ноктите си, и очакваше решението ѝ. Не ѝ се искаше да му отговаря и се улови, че хапе устната си и се бави, за да може просто да го гледа. Марая не беше завела Дарил в леглото си, за да има с кого да си говори. Връзката им не беше такава. За пръв път срещаше мъж като него, спокоен и безгрижен. Приличаше на красив бродяга. Беше екзотична птица, която тя искаше да задържи. И не беше глупав, запознат беше с много неща. Или по-точно, поназнайваше по малко за много неща. Знанията му не бяха задълбочени, но какво от това? Дарил имаше излъчване. Русолявата му коса и изсечените черти на лицето му караха хората да го заглеждат. Най-щастлива беше, когато се сгушеше в силните му ръце и се поклащаше леко на шезлонга, докато пушеха на верандата.

— Дай ми минутка и излизаме. Не искам да мирише в къщата — отговори Марая.

Дарил небрежно наметна ризата си и я поведе надолу. Къщата все още изглеждаше като от брошура на фирма за недвижими имоти, но по-скоро като отдавна предлаган имот. Кремавата боя беше започнала да потъмнява и пукнатините, замаскирани от предишния собственик, се бяха появили отново на няколко места на тавана. Две седмици по-рано Марая попита съпруга си дали може да поосвежи къщата. Така и не се примири с това, че се налага да го пита за всеки разход. Той не позволи. Къщата му харесвала каквато си е. Нека си намерела друго занимание. За предпочитане да не струва много, а в идеалния случай — да е под негов контрол.

Марая прекоси кухнята след Дарил и излезе на задната веранда, където имаше два люлеещи стола. Бяха боядисани в зелено и изкуствено състарени, а тя все си представяше, че човекът, който ги е боядисал, е бил състарен от грижи и това е проличало в работата му.

— Да му се не види! — възкликна Дарил.

Беше измъкнал кутия „Кемъл“ от джоба на джинсите си и надничаше вътре. Марая видя как изсипва в дланта си две скъсани цигари и малко тютюн.

— О, съжалявам. Усетих, че настъпих нещо в джинсите ти — извини се Марая.

— Няма нищо, пиленце — увери я той, смачка кутията и двете скъсани цигари и с дълъг пас ги запрати игриво отвъд верандата.

Дарил беше пълна противоположност на съпруга ѝ, чийто меланхоличен поглед не ѝ се струваше толкова привлекателен като преди. Беше се надявала да го направи по-ведър и сърдечен, но се оказа невъзможно. Когато се запознаха, той беше мил човек, но безкрайно тъжен и унил. Марая изпитваше подобна тъга и още от самото начало на връзката им двамата се стараеха да се подкрепят. Тя си въобразяваше, че ще го промени, ще го направи щастлив и така ще преодолее собственото си неизменно усещане, че щастието ѝ се изплъзва. Лошо начало за един брак. Като двама наркомани, които си помагат да се изчистят. Накрая тя проумя, че нито ще го промени, нито ще разтопи буцата лед в него. У Дарил нямаше хладина, той беше топъл и открит, закачлив и мил. Леко простодушен може би, но най-хубавите неща в живота бяха точно такива — прости. Споделената близост с Дарил, уютното мълчание на верандата носеха на Марая по-дълбоко удовлетворение от случващото се в спалнята.

— Знам къде има цигари — каза тя.

Обърна се и влезе в къщата. Чу как Дарил шляпа бос зад нея по коридора. Спряха пред дъбова врата. Марая се пресегна към горната част на касата. Пръстите ѝ напипаха студен метален предмет. Беше ключът за кабинета на съпруга ѝ. Той много държеше на личното си пространство и оставяше ключа върху касата на вратата по една-единствена причина — криеше револвер зад том на Дикенс в библиотеката си. Ако в къщата нахлуеше нападател, Марая знаеше къде е оръжието.

В кабинета тя плъзна поглед по дъбовата ламперия. После по библиотеката, заемаща цяла стена. Глобус в ъгъла. Масивно широко бюро в дъното на стаята, обърнато към вратата. Върху него лампа със зелен стъклен абажур, а също лаптоп и бележник. Марая отстъпи встрани и пусна Дарил да влезе.

— Тук някъде държи кутия цигари. Знам, че си пали тайно понякога. Надушвам го. Въобразява си, че не забелязвам.

— Явно не те познава — отбеляза Дарил, обгърна кръста ѝ с ръце и зарови лице в шията ѝ.

Тя го отблъсна игриво. Ако не го възпреше, щяха отново да се възбудят. Едно е в леглото, но секс върху бюрото на съпруга ѝ, в личния му кабинет — това вече бе прекалено. Мъжът ѝ не беше лош човек. Може да бе сдържан и дори хладен, но Марая беше сигурна, че я обича и показва чувствата си, доколкото е по силите му. Две години по-рано това бе достатъчна причина да се омъжи за него. Съзнаваше, че е сбъркала. Марая се беше влюбила в представата какъв би могъл да стане съпругът ѝ. Беше млада романтична душа. Вече беше започнала да осъзнава истината — той не бе способен да се промени.

Заедно с Дарил претърсиха рафтовете с книги и тайното отделение на глобуса. Дарил се зае с бюрото, докато Марая проверяваше зад моделите на самолети, количките и рамкираните семейни снимки по рафтовете.

Чу пропукването на разцепено дърво, завъртя се рязко и видя, че Дарил държи кутия цигари в едната си ръка и счупено чекмедже в другата.

— Адски съжалявам! Помислих си, че е заседнало, и дръпнах по-силно — обясни той.

— Мамка му! — промърмори Марая.

Върху килима се бяха изсипали документи, а от горната част на чекмеджето, където беше ключалката, се беше отчупило парче дърво.

— Божичко, не знам какво ще му обяснявам — каза тя.

— Кога ще се върне?

— В неделя вечерта.

Беше петък следобед. Шансовете за това време да намери сръчен дърводелец, който да оправи и ключалката, и чекмеджето, ѝ се струваха по-оскъдни и от професионалната биография на Дарил.

— Мамка му, мамка му! Недей да стърчиш така, а ми помогни да събера тези неща — подкани го Марая.

Коленичиха на килима и се заеха да събират листовете, изпопадали от чекмеджето. На някои имаше само драскулки, други бяха маркетингови стратегии за клиенти или нахвърляни бележки, вероятно за някоя от кампаниите му, имаше и пожълтели стари изрезки от вестници. Марая ги подреди на спретната купчинка на пода и се обърна към Дарил да вземе листовете, които той е събрал.

Само че той нищо не беше събрал, а се взираше в един-единствен лист, зяпнал изумено.

— Знаех, че сте заможни, но не подозирах, че сте толкова богати — каза той, ухилен глуповато.

Марая сбърчи вежди и грабна листа от ръцете му. Съпругът ѝ имаше инвестиции и даваше маркетингови консултации, които ежегодно му носеха шестцифрени приходи. Имаха двайсет хиляди в спестовна сметка. Финансово бяха добре, нищо повече. Не бяха състоятелни, както непрекъснато ѝ напомняше той.

Марая разгледа документа. Банково извлечение от предишната година. Два милиона долара бяха внесени в сметка на името на мъжа ѝ. В горния ляв ъгъл на документа беше изписан домашният им адрес. Тя провери датата на извлечението и името за втори път. После го прочете буква по буква.

Съпругът ѝ имаше тайна банкова сметка.

Предишната година бяха направени две плащания. Приблизително през шест месеца. По един милион долара всяко. Имаше и още от предходната година. Балансът беше над двайсет милиона долара.

Обзе я възбуда, дъхът ѝ секна, а после я заля гняв. Усети как шията ѝ пламва и по лицето ѝ избива пот.

Незначителният ѝ бунт в спалнята беше кръгла нула в сравнение с това тук. Какъв лъжец!

В този момент Марая изтърси нещо, без да мисли. Твърдение, напълно лишено от истина. Празни думи, изречени в миг на ярост. Когато ги чу, сама се изненада, че ги е изрекла.

— Ще го убия — закани се тя.