Фантом

29

Цял час Пол лежа на леглото в мухлясалото мазе и премисляше дори най-дребните подробности от плана. Често го правеше при писането на романите си. Действията на героите трябваше да бъдат достоверни. С други думи, възможно ли беше това или онова да стане в действителност и щеше ли да свърши работа?

Ако отговорът беше положителен, Пол разглеждаше нещата отново от различен ъгъл. Ако имаше реална вероятност нещо да случи, какво би могло да се обърка?

Каква беше вероятността всичко да се намести в подходящия момент и хората да реагират точно както очакваш? Човешката грешка трябваше да се предвиди за всеки сценарий. Никой не беше съвършен. А и постоянно ставаха засечки.

Пол разигра мислено плана. Прецени всяко „за“ и „против“, всяко „ами ако“, възможните гафове, шансовете за успех и евентуалния провал.

Боже, май наистина можеше да се получи.

Стана, качи се на първия етаж на старата дървена къща и завари Дарил да говори по телефона. Той му направи знак да мълчи.

— Ще дойда по-късно — каза. — В десет часа. Ясно. Ще нося пари. Само приготви всичко — завърши той, затвори, погледна Пол и вдигна палци.

— Намерил си някого? — попита Пол.

— Естествено. Приятелят ми в града познава колкото щеш негодници. Преди време лежа в щатския затвор пет години и се сприятели с разни типове. Ти бил ли си в затвора?

— Не, слава богу. И се надявам да не попадам там — отговори Пол.

— И аз, но е полезно да познаваш хора, които са полежали на топло. Моят човек казва, че този тип го бива и ще да ни свърже. Ще се видя с него довечера. Ти по-добре остани тук.

Пол знаеше, че Дарил има право. От дни показваха снимката му навсякъде. От шерифството в Порт Лоунли сигурно здравата бяха тършували из къщата, за да я намерят. Пол много внимаваше със снимките. Онлайн нямаше нито една. В крайна сметка обаче ченгетата бяха предоставили на медиите негова снимка. Дори един човек да го забележеше зад прозореца на колата, и край.

— Добре, ще остана тук. Да знаеш, че според мен ще се получи — каза Пол.

— Знам — ухили се Дарил.