Фантом

68

Дарил хвана заглушителя в едната си ръка, а с другата отвъртя пистолета.

Погледна надолу към тялото на Доул.

Мръсна работа. Прибра пистолета в джоба на панталона си, заглушителя — в другия, заобиколи трупа и го хвана за краката. Извлече Доул от кабинета, търкулна го по едното и по другото крило на стълбите, чак до долния коридор. Последва го, прескочи безжизнената му ръка и отключи вратата на мазето. Докато мъкнеше Доул към нея, забеляза кървавата следа на пода. Лесно щеше да я почисти. Подът беше от полирано дърво. Навсякъде в къщата имаше такъв дървен под. Дори по стълбите и площадките. Трябваше само да смени килима в кабинета.

Докато тялото на Доул падаше по стръмните и опасни стъпала към мазето, Дарил чу как някаква кост изхрущя и се счупи.

Нямаше значение. Отново хвана ботушите на Доул и го завлачи зад стълбите, към участъка с мека пръст. Два и половина на три метра. На задната стена беше облегната лопата. Дарил запретна ръкави. Пръстта се копаеше лесно и скоро се натрупа купчина. Той остави пистолета на мястото му в кобура на Доул, но взе ключовете за колата, мобилния и портфейла му. Повдигна торса му, завъртя се и го метна в изкопа. След няколко минути щеше да намери колата му и да я премести в някой от не толкова хубавите квартали на Лос Анджелис. Щеше да остави ключовете, телефона и портфейла в колата. Всичко щеше да изчезне за броени минути.

Затрупа го лопата след лопата, после заглади пръстта и облегна лопатата на стената. На сутринта щеше да разчисти. И да бетонира този участък. Когато купи къщата, подът на мазето беше пръстен.

С течение на времето Дарил водеше гости в мазето. Убиваше ги, заравяше ги и бетонираше отгоре. Сега, като огледа помещението, установи, че е останал съвсем малко пръстен под. В помещение с големина петнайсет на девет метра беше успял да закопае много трупове и да излее много бетон. Опита се да си спомни колко души е заровил тук.

Твърде много, за да ги преброи.

Още един нямаше да промени нищо.

А съществуваше и къщата в Порт Лоунли. Доул не беше проверил пода на мазето. Всеки, който се изпречеше на пътя на Дарил в Порт Лоунли или Бей Сити, свършваше в мазето. Не бяха много, половин дузина. Не като в Бостън. Първия си бетонен под завърши преди четири години. В някои от другите къщи все още имаше място обаче. В къщата в Ню Йорк. В Остин. В Орландо. В Уайоминг. Във втората му къща в Лос Анджелис. Във Вашингтон. Във Финикс. В Хюстън. А сега и в новата къща в Медина.

В къщата в Медина имаше много място. Новата му покупка. За пет милиона. Скромна цена за градчето, сред чиито жители бяха Бил Гейтс и Джеф Безос. Медина беше малък и сигурен милионерски рай с изглед към залива на Сиатъл. Дарил нямаше търпение да се нанесе там.