Фантом - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Стив Кавана (62) #64

62

Дарил се изненада колко добре понесе Марая днешните събития. Наистина беше различен човек. Силна. Без задръжки.

Много повече като самия него.

Сега му беше още по-забавно с нея, отколкото преди. Преди тя беше само пешка на шахматната дъска. Сега беше царица.

Качиха се с асансьора на десетия етаж. В хотела течеше голям ремонт. Сутринта, след като излязоха от стаята си, Дарил и Марая видяха как хора от персонала внимателно свалят картини от стените в коридора, увиват ги с муселин и ги подават на пиколото, което ги подрежда в количка за багаж.

Вечерта, когато асансьорът отвори врати, Дарил усети мириса на прясна боя. През деня бяха пребоядисали коридора на този етаж. В приятно тъмнозелено. Марая също усети мириса на боя и още стискаше носа си с пръсти.

Стигнаха до вратата и Марая извади електронната карта. Спря. Дълго души въздуха. Тук, в края на коридора, боята миришеше още по-силно. Тя стрелна Дарил с очи и на него не му хареса погледът ѝ. Имаше нещо неизречено. Марая прокара картата, влезе в стаята и каза:

— Ще си взема вана.

Стаята приличаше по-скоро на апартамент. С просторна баня, в която имаше двойна мивка, голяма вана и душкабина. Бюро, канапе и телевизор в отделно помещение до спалнята. Плъзгаща се стъклена врата извеждаше на балкон с масичка и два стола, откъдето се виждаше надписът „Холивуд“, ако нямаше мъгла.

Марая влезе направо в банята, пусна чантата си на плочките и завъртя кранчето. Дарил приседна на леглото и я загледа как се съблича, докато ваната се пълни. После той стана, отиде до бюрото, отвори лаптопа си и въведе паролата за интернета. В стаята нямаше други шумове освен шуртенето на водата, която пълнеше ваната — не работеше телевизор, не се чуваше музика.

Дарил помнеше как миришеше кухнята в къщата в Порт Лоунли през онзи последен ден. Марая беше отворила кутия с боя и беше мацнала малко по стените за по-голяма убедителност. Миризмата беше същата като в коридора. Обонянието може да предизвиква спомени точно както и всяко друго сетиво, може би още по-силно от слуха или зрението.

Погледът ѝ в коридора. Сетивната памет беше много силна. За някого можеше да е уханието на познат парфюм, за друг мирисът на конкретна марка цигари или цвете — това беше предостатъчно да потопи съзнанието си в спомени и носталгия.

Тя знаеше.

Той провери имейла си на лаптопа. Покупката на имота в Медина беше осъществена. Ключовете го чакаха в кантората на неговия агент по недвижими имоти.

Точно навреме. Марая се оказа полезна, но вече не беше разумно и безопасно да я остави жива.

Дарил се изправи и провери малкия си сак. Беше си приготвил всичко освен чиста риза — тя още висеше в гардероба. Взе ризата, сгъна я и я пъхна в сака. Беше готов да потегли.

Чу, че ваната продължава да се пълни. Марая беше затворила вратата, без той да усети, и звукът вече долиташе приглушено. Тя открай време обичаше да си взема дълги горещи вани. Нерядко, преди да си тръгне от тези тайни любовни срещи, той ѝ пълнеше ваната и я гледаше как се пъхва вътре. Знаеше, че когато ваната се напълни и тя се излегне във водата, ще разполага най-малко с половин час, преди температурата да падне толкова, че Марая да излезе.

Провикна се към нея през вратата:

— Чака те чаша вино, когато излезеш от ваната.

— Чудесно. Червено, моля — обади се Марая.

Вместо да налее виното, не се въздържа и използва времето да поработи. Беше към края на първата редакция на ръкописа си, последното произведение на Джей О. Льобо. Започна да пише. Нова сцена, която се развиваше в хотел като този. Когато завърши сцената, прочете написаното и направи някои дребни поправки. По-късно щеше да промени още повече имената, за да не бъде истината съвсем очевидна за представителите на властите, които прочетат книгата. Искаше истината да присъства в романа, но замъглена, в случай че някога го докопат.

Десет минути по-късно Дарън чу как водата се разплиска и покапа по плочките на пода. Марта ставаше от ваната — твърде рано. Влезе в спалнята зад гърба му. Той се извърна и видя облак пара от банята. Беше облечена с бял халат. Мокра, косата ѝ изглеждаше още по-черна. Сега, след като беше махнала червилото си, бледото ѝ лице подчертаваше силно цвета на косата — лилия в контраст с черна роза.

И двете бяха красиви.

— Да сипя вино, нали? — попита Марта.

— Извинявай, забравих — отговори Дарън.

В апартамента имаше добре зареден бар, скрит с шкафче. Тя избра бутилка риоха и взе две чаши. От едно чекмедже извади тирбушон и с малкото ножче отстрани сряза фолиото над тапата. После отвори бутилката и я остави върху шкафа да подиша.

Дарън отново погледна към лаптопа си и запази файла. И в този момент усети докосването на Марта по рамото си.

— Над какво работиш? — попита тя.

Той стана, завъртя стола и каза:

— Седни и ще ти дам да прочетеш.

Марта се върна при шкафчето, наля вино в две чаши и даде едната на Дарън. Седна на стола със своята чаша в ръка и Дарън внимателно я завъртя с лице към екрана. Докато Марта четеше, Дарън стоеше отстрани и наблюдаваше изражението ѝ.

Очите ѝ следяха текста. Той виждаше как светлият правоъгълник на екрана се отразява в големия черен ирис на лявото ѝ око, как извитата повърхност разкривява образа и го извива чудато.

Мускулчета по челото ѝ потрепнаха, когато прочете третия ред. Очите ѝ продължиха да се плъзгат по екрана — и настрани, и вертикално.

Марта се разтресе. Дарън взе чашата от ръката ѝ без никаква съпротива и я остави върху масата.

В очите ѝ бликнаха сълзи. Устните ѝ затрепериха. Четеше описанието на собственото си убийство.

И после изведнъж я обзе шок. Ръцете ѝ се стрелнаха към лицето, тялото ѝ пое огромна глътка въздух — инстинктивна реакция, целяща да подготви мускулите за бягство.

Ала бягство нямаше да има. Тя не можеше да помръдне.

— Ти си Льобо — прошепна Марта.

Дарън пристъпи зад нея, обхвана тялото ѝ с ръце и я вдигна във въздуха.

— Трябваше да те довърша в Порт Лоунли — каза той.

Тръгна заднешком, а Марта зарита с крака и ръцете ѝ се мъчеха да му се отскубнат. Дарън я облегна на хълбока си, но вече стискаше кръста ѝ с една ръка. С другата отвори докрай плъзгащата се стъклена врата към балкона.

Тя почти му се отскубна, но той отново я хвана. И двете му ръце обгърнаха кръста ѝ и я вдигнаха високо.

Дарън направи две крачки към балкона, надигна се, завъртя се и хвърли Марта през парапета. Видя как ръцете ѝ се разпериха, чу писъка ѝ.

Не изчака тялото да падне на земята. Писъците и клаксоните на колите долу му стигаха.

Върна се отново в стаята, затвори лаптопа и го прибра в чантата си. Мобилният на Марта стърчеше от чантата ѝ на пода на банята. Дарън написа имейл до шериф Коул, с който го осведомяваше, че мисълта за съдебен процес ѝ е непосилна. Че не може да се изправи пред съпруга си Пол. Било прекалено. Благодари му за онова, което е направил за нея, и го увери, че не бива да се чувства виновен заради онова, което тя се канела да направи. Било ѝ дошло до гуша. Дарил изпрати имейла и напусна хотела.

Дарил престана да пише и се надигна от лаптопа. Приближи се до вратата на балкона и я отвори.

Време беше Марая да излезе и да изпие чаша вино.