Стръв за алигатори

1.

Д-р Кей Скарпета приближи миниатюрната стъкленица до запалената свещ и освети ларвата на муха, плуваща в отровен етанолов разтвор. Един поглед й бе достатъчен, за да определи с точност стадия на метаморфоза, преди кремавото червейче да е било съхранено в лабораторния флакон, затворен с черна капачка на винт. Ако ларвата бе оживяла, щеше да се превърне в Calliphora vicina, известна още като муха месарка и можеше да снесе яйцата си както в устата или очите на труп, така и в зловонните рани на жив човек.

— Е, много благодаря — каза Скарпета и огледа масата, около която бяха насядали четиринадесет ченгета и криминалисти от випуск 2003 на Националната академия по криминалистика. Очите й се задържаха върху невинното лице на Ник Робилард. — Не знам кой е взел това нещо от място, което е най-добре да не споменаваме на масата, докато вечеряме, и го е съхранил специално за мен, но… — празни погледи и вдигнати рамене — не мога да не отбележа, че за пръв път ми подаряват ларва от муха месарка.

Никой не си призна, но ако имаше факт, който Скарпета да не подлагаше на съмнение, то това бе способността на всяко ченге да блъфира и при необходимост безсрамно да лъже. Тъй като бе забелязала леко потрепване в ъгълчето на устните на Ник Робилард, преди някой да е разбрал, че на вечерята присъства и ларва, Скарпета вече си имаше наум един заподозрян.

Светлината на пламъка играеше върху стъкленицата, която тя държеше с върха на пръстите си. Четвъртити нокти, чисто и дълбоко изпилени и нетрепваща ръка — едновременно елегантна и силна от дългите години, прекарани над неподатливите трупове в рязане на вкочанени тъкани и кости.

За голямо съжаление на Ник съкурсниците й не се разсмяха и унижението я застигна като студено течение. След десет седмици в компанията на ченгета, които вече трябваше да счита за свои колеги и приятели, тя си бе останала все същата Ник, провинциалистката от Закари, Луизиана — градче с дванадесетина хиляди жители, където доскоро на убийството се гледаше като на почти нечувано злодейство. За градче като Закари бе съвсем нормално подобно нещо да не се случи с години.

Повечето съкурсници на Ник бяха толкова изтормозени от разследването на убийства, че си бяха съставили собствени категории: истински убийства, непредумишлени убийства, даже убийства в гетата. Ник си нямаше свои категории. Убийството си е убийство. Дотук в осемгодишната си кариера бе работила само над две — и двете домашни прострелвания. Беше ужасно, когато през първия ден от курса един инструктор минаваше от ченге на ченге и питаше по колко убийства средно на година е имало в тяхното управление. Нито едно, беше отговорила тя. После заразпитва за числеността на всяко управление. Тридесет и пет, бе казала Ник. Или по-малко от паралелката ми в осми клас, както се изрази един от съкурсниците й. Още от началото на онова, което се смяташе за най-големия й шанс в живота, Ник отказа да се нагажда към останалите, като прие, че според полицейското мерило за Вселената тя беше от другите, а не от нашите.

Осъзнала със съжаление, че своеволието й с ларвата е нарушение (не беше сигурна точно на какво), тя вече не таеше никакво съмнение, че изобщо не трябваше да прави подарък на легендарната патоложка по съдебна медицина д-р Кей Скарпета, било то и на шега. Лицето на Ник пламна, а под мишниците й изби студена пот, докато наблюдаваше реакцията на своя идол, неспособна да я разгадае, може би защото бе оглупяла от несигурност и смущение.

— Значи ще я нарека Лари, макар и да е още рано да определим пола й — реши Скарпета. Очилата й с телени рамки отразяваха трепкащата светлина на свещта. — Но според мен името приляга за ларва. — Вентилаторът на тавана превиваше и шибаше пламъка на свещта в стъкления глобус, докато Скарпета държеше високо горе стъкления флакон. — Кой ще ми каже в коя фаза от развитието си е Лари? В кой стадий от живота си е бил, преди някой — тя обходи с поглед лицата на масата и отново се спря върху Ник — да го пусне в това малко шишенце с етанол? И между другото подозирам, че Лари е поел въздух и се е удавил. Ларвите се нуждаят от въздух точно като нас.

— Кой задник е удавил ларвата? — провикна се едно от ченгетата.

— Представяте ли си какво е да се удавиш в алкохол…

— Какви ги дрънкаш бе, Джоуи! Нали цяла нощ се давиш в него.

Започна да се чува черен зловещ хумор като далечен тътен на буря и Ник не знаеше как да се спаси от него. Тя се облегна на стола и скръсти ръце пред гърдите си, опитвайки да си придаде невъзмутим вид, но умът й неочаквано извади на бял свят едно от изтърканите предупреждения на баща й по време на буря: „Ник, миличка, когато се появи светкавица, не стой сама и не си мисли, че ще се спасиш, ако се скриеш под дърветата. Намери най-близкия трап, легни в него и гледай да си по-ниска от тревата“. В момента нямаше къде да се скрие, освен в собственото си мълчание.

— Хей, докторе, нали си взехме последния изпит!

— Кой е донесъл домашно на купона?

— Точно така, не сме на дежурство!

— Не сте на дежурство, разбирам — произнесе замислено Скарпета. — Значи, ако не сте дежурни и току-що е открит труп на изчезнал човек, няма да реагирате. Това ли искате да кажете?

— Ще се наложи да поизчакам, докато бърбънът ми изветрее — обади се едно ченге, чиято бръсната глава лъщеше като лъсната с восък.

— Блестяща мисъл! — отвърна Скарпета.

Сега вече се разсмяха всички ченгета, с изключение на Ник.

— Но такива неща се случват. — Скарпета постави флакона до чашата си с вино. — Всеки момент можем да бъдем повикани. Може да се окаже най-тежкото повикване в цялата ни кариера, а ние да сме на няколко чашки или болни, или да ни завари посред кавга с любимия, с приятел или с децата… — Тя побутна чинията с недоядената риба тон и кръстоса пръсти върху карираната покривка, след което добави: — Само че случаите не могат да чакат.

— Сериозно. Някои не могат ли да почакат? — обади се един детектив от Чикаго, на когото бяха измислили прякора Попай заради котвата, татуирана на лявата му ръка. — Например кости, намерени в кладенец или заровени в мазето? Или труп под бетонна плоча? Няма къде да избягат.

— Мъртвите са нетърпеливи — отвърна Скарпета.