Стръв за алигатори

33.

На Ник Робилард винаги й се доплакваше, когато минаваше с колата покрай Снежното депо в центъра на Закари. Тази вечер сергията с изрисуваната на ръка реклама със сладоледи във фунийка бе тъмна и безлюдна. Ако Бъди беше с нея, щеше да гледа през прозореца и да се моли да спрат, без да се интересува, че е затворено и няма как майка му да му купи сладолед. Ник не познаваше друго дете, което толкова да обича сладолед във фунийка. Независимо от усилията, които полагаше да го откъсне от тях, той си искаше фунийката всеки път, когато го вземеше със себе си.

В момента Бъди бе при дядо си в Батън Руж. Ходеше при него, винаги когато тя имаше работа до късно, а откакто се завърна от Ноксвил, не бе спирала да работи. Скарпета бе вдъхновението й. Необходимостта да впечатли Скарпета бе превзела живота й. Място не можеше да си намери заради отвлечените жени, знаеше, че това ще се случи отново, ако маниакът не бъде заловен. Терзаеше се от мъка и вина, че пренебрегва сина си, след като не го бе виждала цели два месеца и половина.

Ако Бъди спреше да я обича, Ник щеше да умре. През нощите, когато най-сетне се прибираше в малката викторианска къща на ъгъла след католическата църква „Йоан Кръстител“, тя лежеше в леглото, взираше се в тъмните сенки и се вслушваше в тишината и си представяше как Бъди спи непробудно в къщата на баща й в Батън Руж. Мислите за сина й и за бившия й съпруг Рики я нападаха като молци. Чудеше се дали, ако изгуби всичко скъпо, да се застреля в главата или в сърцето.

Никой не подозираше, че Ник изпада в депресии. Никой не знаеше, че понякога я налягат самоубийствени мисли. Възпираше я само убеждението й, че самоубийството е най-себичният грях, който човек може да извърши. Представяше си живо потресаващите последици от подобна постъпка и отблъскваше фаталните фантазии далеч от съзнанието си до следващото потапяне в мъртвия водовъртеж на безсилието, самотата и отчаянието.

— Мамка му! — прошепна тя, докато караше на юг по Мейн стрийт. — Толкова съжалявам, Бъди!

Каква дилема: Да трябва да избира между това да не направи нищо за убитите жени и да не направи нищо за сина си.