Стръв за алигатори

78.

Луси имаше усещането, че се намира в една от заседателните зали на четвъртия етаж на Нюйоркската окръжна прокуратура и гледа през мръсните прозорци към старите сгради, които я притискат от всички страни, докато Бъргър отпива от черното кафе в пластмасова чаша с петно от червило, както правеше при всички разпити, на които Луси бе присъствала.

А тя бе присъствала на доста, по една или друга причина. Познаваше звука и усещането, когато Бъргър сменяше скоростите. До болка й бяха известни оборотите на мотора й, докато преследва, изпреварва или се блъска челно в престъпника или лъжесвидетеля. В момента мощната машина бе насочена към Луси и тя се чувстваше едновременно облекчена и вцепенена от страх.

— Случайно си била в Берлин, където си наела черен Мерцедес — заяви Бъргър. — Руди е бил с теб при обратния полет до Ню Йорк. Предполагам, че Фредерик Мулен, твоят фиктивен съпруг, е бил Руди, който е седял до теб в самолетите на „Луфтханза“ и „Бритиш Еър“. Няма ли да ме попитате откъде знам, мадам Мулен?

— Ужасен псевдоним. Възможно най-лошият. — Луси чувстваше как се срива. — Добре де, що се отнася до имената. Тоест… — Тя се засмя неловко.

— Отговори на въпроса ми. Разкажи ми за госпожа Мулен. Защо е ходила до Берлин? — Лицето на Бъргър бе каменно, а очите й издаваха гняв, породен от страх. — Имам чувството, че историята, която ще чуя, няма да е никак забавна.

Луси се взираше в изпотената си чаша с потънал на дъното лимонов резен.

— Талоните от билета ти за връщане и разписката за наемането на колата бяха в куфарчето ти, а куфарчето ти, както обикновено, беше оставено широко отворено върху бюрото ти — отбеляза Бъргър.

Лицето на Луси остана безизразно. Много добре знаеше, че Бъргър не пропуска нищо и се мотае на места, където не й бе мястото.

— Може би си искала да ги видя.

— Не знам. Не мисля, че съм искала да ги видиш — тихо отвърна Луси.

Бъргър се загледа в един катер, теглен на буксир.

Луси нервно кръстоса крака.

— Значи Роко Каджиано се е самоубил. Предполагам, че не си се срещала с него случайно, докато си била в Европа? Да не говорим, че случайно си се оказала в Шчечин. Случайно знам, че повечето хора, които пътуват до тази част на северна Полша, обикновено хващат самолет до Берлин, точно както вие двамата с Руди.

— От теб ще излезе велик обвинител — обади се Луси, опитвайки се да се пошегува, без да вдига поглед. — Нямам никакъв шанс при кръстосания ни разпит.

— Сценарий, който не искам да си представям. Господи! Господин Роко Каджиано, адвокатът на Жан-Батист Шандон, вече бивш адвокат! Мъртъв. С куршум в главата. Предполагам, че си доволна.

— Щеше да убие Марино.

— Кой ти го каза? Роко или Марино?

— Роко — едва чуто промълви Луси. Нагазила бе твърде дълбоко и вече бе късно. Отчаяно се нуждаеше от пречистване. — В хотелската си стая.

— Божичко! — промълви Бъргър.

— Трябваше да го направим, Джейми. Не е по-различно от онова, което направиха войниците ни в Ирак, разбираш ли?

— Не. Не разбирам. — Бъргър отново поклати глава. — Как, по дяволите, можа да извършиш подобно нещо?

— Той поиска да умре.