Стръв за алигатори

91.

Животът в затворническо отделение бе монотонен.

Осъдените затворници идваха и си отиваха, старите имена потъваха в забрава. След дни, а може би и седмици — Жан-Батист често губеше представа за времето — имената на новите, които щяха да пристигнат, за да чакат смъртта си, щяха да бъдат свързани с килиите, заемани от хората, дочакали присъдите си. Отделение „А“, килия 25 бе Звяра, който след няколко часа щеше да бъде преместен другаде. Отделение „А“, килия 30 бе Жан-Батист. Отделение „А“, килия 31 непосредствено вдясно до Жан-Батист беше Молеца, наричан така, защото убиецът некрофил, за когото се знаеше, че действа само на тъмно, имаше треперещи като на молец ръце и сивкава кожа. Той обичаше да спи на пода и затворническите му дрехи бяха винаги покрити със сивкав прах — като праха върху крилата на молец.

Жан-Батист бръснеше горната част на ръцете си и в мивката от неръждаема стомана потъваха дълги кичури косми.

— Хайде, Косматко. — През малкото прозорче на вратата надничаха две очи. — Твоите петнадесет минути изтичат. Още две минути и прибирам бръснача.

— Добре. — Той насапуниса другата си ръка с евтин бръснарски сапун и продължи бръсненето, като внимаваше да не си пореже кокалчетата.

Кичурите в ушите му бяха опасни, но той се справи и с тях.

— Времето изтече.

Жан-Батист изплакна внимателно бръснача.

— Ти се избръсна. — Молеца говори толкова тихо, че другите затворници рядко чуват гласа му.

— Да, приятелю. Изглеждам доста красив.

Големият като лост ключ издрънча в ключалката в долната част на вратата и чекмеджето се плъзна навън. Надзирателят отстъпи назад извън обсега на бледите обезкосмени ръце, които поставиха бръснача със синя пластмасова дръжка в чекмеджето.