Стръв за алигатори

64.

Скарпета разстла дузината цветни фотографии с размер 20/26 см, които бе направила. Снима всеки един лист за писма от сектор „Полунски“ с ултравиолетова светлина и след това ги увеличи 50 пъти.

Сравни снимките с писмото от Шандон. Листата нямаха воден знак и бяха съставени от гъсто преплетени нишки дървесина, характерни за евтината хартия.

Видимо имаха гладка лъскава повърхност, подходяща за принтиране. Скарпета не забеляза дефекти, подсказващи, че идват от една и съща партида, което всъщност бе без значение. Дори и хартията да беше от една и съща партида, това доказателство нямаше да има тежест пред съда, тъй като защитата моментално щеше да започне да настоява, че евтина хартия като тази се произвежда в огромни партиди.

Листовете не се различаваха по нищо от хартията, която самата тя използваше за своя принтер. По ирония защитата можеше да повдигне обвинение, че тя е написала писмото от Шандон и го е изпратила до себе си. Преживяла бе дори още по-абсурдни и смешни обвинения от това. Така че не се заблуждаваше. Обвинят ли те веднъж, оставаш обвиняем, а Скарпета бе обвинявана в много професионални, законови и морални нарушения, за да избягва лупата на всеки, който желаеше отново да я унищожи.

Роуз мушна глава в кабинета на Скарпета.

— Ако не тръгнете на минутата, ще изпуснете и следващия полет.