Стръв за алигатори

56.

— Най-обикновена копирна хартия — обясняваше по телефона Уейн Рийв, служебното лице за връзки с обществеността на сектор „Полунски“. — Купуваме я на топове и я продаваме на затворниците по цент на лист. Пликовете са бели, купени от книжарници с намалени цени, три за четвърт долар — додаде той. — Вие защо се интересувате?

— Проучване — отвърна Скарпета.

— О! — Любопитството не го напускаше.

— Съдебен анализ на хартията. Аз съм научен работник. А как постъпвате, когато затворникът няма право да се снабдява от затвора? — попита Скарпета от офиса си в Делрей Бийч.

— Той или тя могат да получат хартия за писане, пликове, марки и така нататък. Никой не е лишен от тази привилегия — поясни Рийв.

Скарпета не попита дали Жан-Батист е все още в смъртното отделение. Нямаше и намек, че е получила писмо от него и вече не е сигурна дали Шандон е в затвора.

Стига толкова, кучи сине.

Стига ми каквото изживях, кучи сине.

Щом искаш да ме видиш, ще ме видиш, кучи сине.

Искаш да говориш с мен, добре, ще говорим, кучи сине.

Ако си се измъкнал, ще те намеря, кучи сине. Ако си писал или не си писал това писмо, ще разбера, кучи сине.

Повече няма да убиваш никого, кучи сине.

Искам те мъртъв, кучи сине.

— Можете ли да ми изпратите мостри от хартията? — попита тя Рийв.

— Утре ще ги получите — обеща той.