Стръв за алигатори

57.

Лешоядите кръжаха ниско в синьото небе, привлечени към блатото със сивия очукан кей от мириса на смърт и разложение.

— Какво си направил, хвърлял си месо из блатото? — извика сърдито Бев на Джей, докато завързваше въжето за един кол. — Знаеш как мразя проклетите лешояди.

Джей се усмихна, но вниманието му бе погълнато от агнето, което се свиваше разтреперано на кърмата на моторницата. Разтриваше китките и глезените си, а дрехите й бяха полуразкопчани и раздърпани. За миг в очите й се мерна изражение на облекчение, сякаш русокосият красавец на кея не можеше да бъде зъл. Джей не носеше нищо друго, освен обикновени отрязани джинси, а изваяните мускули на загорялото му тяло изпъкваха при всяко негово движение. Скочи с лекота в лодката.

— Влизай вътре — изкомандва той Бев. — Здрасти, аз съм Джей! Вече можеш да си отдъхнеш.

Широко отворените й очи бяха приковани в него. Тя продължаваше да разтрива китките си и да облизва напуканите си устни.

— Къде съм? — попита. — Не разбирам…

Джей се пресегна, за да й помогне да стане, но краката не я слушаха и той я грабна през кръста.

— Малко сме се схванали, а? — Той докосна спечените от кръв кичури коса на тила на жената и очите му пламнаха от гняв. — Тя не биваше да те наранява. Боли те, нали? Окей. Дръж се, ще те вдигна ето така. — Той я повдигна сякаш е перце. — Прегърни ме през врата. Добре. — Постави я върху кея и скочи след нея. Помогна да се изправи на крака, после отново я вдигна и я отнесе в бараката.

Бев седеше на тясното, смърдящо на вкиснато легло. По него не се виждаха завивки, а само захабен измачкан бял калъф и мръсна възглавница, която бе загубила формата си и изглеждаше почти плоска. Бев не изпускаше от очи Джей, който свали жената на пода и я поддържаше през кръста, докато тя се опитваше да стои на краката си.

— Май не мога да стоя права. — Избягваше с поглед Бев, сякаш я нямаше. — Не си чувствам краката.

— Завързала те е прекалено стегнато, нали? — Очите на Джей засвяткаха още по-застрашително. — Какво си й направила?

Бев само го зяпаше.

— Ставай от леглото — нареди й той. — Трябва да я сложим да легне. Наранена е. Донеси мокра кърпа. — След това се обърна към агнето, докато му помагаше да легне на леглото: — Няма лед. Съжалявам. Щеше да е добре за главата ти.

— В трюма за риба има лед и хранителни продукти — обясни Бев с равен тон.

— Не си ми донесла кученца — бе коментарът на Джей.

— Бях заета, а и нищо не беше отворено.

— Пълно е с помияри, сигурно те е домързяло да потърсиш.

Бев отвори хладилника и изля студена вода върху една кърпа за чинии.

— Всичко е наред — обади се покорно агнето поуспокоено.

Джей бе красив и мил. Той бе приятел. Не беше страшилище като тази грозна жена.

— Ще се оправя. Няма нужда от лед.

— Никак даже не е наред. — Джей намести внимателно възглавницата под главата й. — Никак.

Той пъхна ръка под шията й и премести главата й така, че да опипа тила й. Натискът на пръстите му бе прекалено болезнен и жената извика отново.

— Какво си й направила?

— Падна в лодката.

Жената не пророни нито дума и отказа да погледне Бев.

— Май си й помогнала? — попита Джей с абсолютно спокоен тон.

Той прибра блузата на агнето и я закопча, без да го докосне.