Стръв за алигатори

77.

Луси издърпа сгънатите листове от задния си джоб, когато Бъргър седна на дивана до нея.

— Полицейски доклади, протоколи от аутопсия — обяви Луси.

Бъргър взе от нея компютърните разпечатки и ги прегледа внимателно, но бързо.

— „Богат американски адвокат, който пътува често до Шчечин по бизнес и отсяда в хотел «Радисън». Застрелял се е в дясното слепоочие с пистолет малък калибър. Облечен, изцапан със собствените си изпражнения, съдържание на алкохол в кръвта точка-две-шест.“ — Тя вдигна поглед към Луси.

— За пияница като него това явно е нищо — отбеляза Луси.

Бъргър прочете още малко. Докладите бяха подробни, отбелязваха изцапания с фекалии кашмирен панталон, гащета и пешкири, празната бутилка от шампанско и полупразната бутилка водка.

— Изглежда, сякаш е бил болен. Я да видим — продължи Бъргър. — „Две хиляди и четиристотин долара американска валута в един чорап в най-долното чекмедже на гардероба. Златен часовник, златен пръстен, златна верижка. Липсват данни за кражба. Никой не е чул изстрел. Данни за храната: пържола, печен картоф, коктейл от скариди, шоколадова торта, водка.“ Някой — не мога да му произнеса името, който работи в кухнята, изглежда смята, но е сигурен, че Роко е повикал „румсървис“ към осем вечерта, нощта срещу двадесет и шести. Произходът на бутилката шампанско е неизвестен, но е марка, която хотелът предлага. Върху бутилката липсват други отпечатъци, освен на Роко Каджиано… Стаята е проверена за пръстови отпечатъци, открит е един пълнител — и той, и пистолетът са проверени за отпечатъци. Отново на Роко. Ръката му е изследвана за остатъчни следи от изстрела, ала-бала-ала-бала. — Тя вдигна поглед към Луси. — Още не сме стигнали средата на този полицейски доклад.

— А свидетели? Да е имало някой подозрителен…

— Не. — Бъргър обърна на следващата страница. — Данни от аутопсията… Ъ-ъ, сърдечно и чернодробно заболяване, интересно защо не съм изненадана? Атеросклероза и т.н. и т.н. Огнестрелна рана, овъглени прорезни граници, без пунктир. Изстрелът е бил фатален и смъртта е настъпила моментално. Знаеш как се дразня, когато някой каже, че лицето е починало моментално. Никой не умира моментално, нали, Луси? — Бъргър надникна над очилата за четене и срещна погледа на Луси. — Мислиш ли, че Роко е умрял след секунди, минути или може би час?

Луси не й отговори.

— Тялото му е открито в девет и петнадесет часа сутринта на двадесет и осми април… — Бъргър я погледна изпитателно. — Трябва да е бил мъртъв от по-малко от четиридесет и осем часа. Няма даже и два дни. — Тя се смръщи. — Тялото е открито от… не мога да произнеса името, техник по поддръжката. Било е в напреднал стадий на разлагане. — Млъкна за момент. — Гъмжало от мухи месарки. — Вдигна поглед към Луси. — Доста напреднал стадий на разлагане за някой, който е бил мъртъв от толкова кратко време в стая, която ми се струва сравнително хладна.

— Хладна? Не е ли отбелязана стайната температура? — Луси протегна шия да погледне разпечатката, която не можеше да преведе.

— Пише, че прозорецът е бил леко открехнат и температурата в стаята е била осемнадесет градуса, въпреки че термостатът е бил нагласен на двайсет и пет градуса, но времето е било хладно, през деня температурата е била под петнайсет градуса и десетина през нощта. Дъжд… — Тя се намръщи. — Френският ми е взел да куца. Ъммм. Няма подозрения за скалъпена история. Нищо необикновено не се е случило в хотелската стая през вечерта, когато Роко Каджиано е поръчал румсървис — предполагаемата вечер, ако човекът, доставил румсървиса си спомня добре датата. Ъммм. — Тя хвърли бърз поглед върху листа. — Някаква проститутка е направила скандал във фоайето. Има описание. Това е интересно, ще ми се да снема показанията й.

Бъргър вдигна очи към Луси, без да отмества погледа си.

— Е — каза тя по начин, който смути Луси, — всички знаем колко подвеждащо може да бъде времето на настъпване на смъртта. А по всичко личи, че полицията не е сигурна относно часа и датата на последното хранене на Роко. Хотелът явно не засича часа на румсървиса с компютър.

Тя се наклони напред. Погледът й, до болка познат, я ужасяваше.

— Да се обадя ли на леля ти относно часа на настъпването на смъртта? Или да повикаме нашия добър приятел детектив Марино да се произнесе за скандалната проститутка във фоайето? Прилича на теб по описание. Само дето е била чужденка. По всяка вероятност рускиня.

Бъргър стана от дивана и се приближи до прозореца. Започна да клати глава и да прокарва пръсти през косата си. Когато се обърна кръгом, над очите й бе спусната завеса, която на практика не се вдигаше по двадесет и четири часа на ден.

Прокурорският разпит бе в ход.