Стръв за алигатори

43.

Луси включи двигателя на мерцедеса и внезапно се вторачи в Руди.

— О, боже господи! Не мога да повярвам! — Удари волана с юмрук и без да иска натисна клаксона.

— Какво! — скочи Руди стреснат и обезумял. — Какво има? Какво правиш, по дяволите!

— Тактическата ми палка! Оставих я на нощната масичка в стаята. С моите отпечатъци, Руди!

Как можа да направи такава безумна грешка? Всичко вървеше по план, докато не направи този пропуск, тази тъпа грешка. Моторът бръмчеше приглушено в тъмната уличка, като нито Луси, нито Руди бяха наясно какво да правят. Бяха свободни. Успяха да се измъкнат. Не ги видя никой около и в самия хотел и никой от тях не трябваше да се връща.

— Съжалявам — прошепна Луси. — Аз съм една шибана идиотка. Ти стой тук.

— Не. Аз ще се погрижа. — Страхът на Руди премина в гняв и той едва се сдържаше да не си го изкара на Луси.

— Аз го прецаках. И аз ще ида да го оправя. — Тя отвори със замах вратата на колата.