Стръв за алигатори

44.

Бев Кифин шареше с пръсти из купчината евтини найлонови гащи и сутиени. Щандът за дамско бельо на „Уол Март“ бе в съседство с щанда за приложни изкуства и сувенири и се намираше точно срещу мъжките спортни обувки — място, където често обичаше да се навърта. Сигурна бе обаче, че служителите на магазина в евтини сини облекла с картончета с имената им, нямаше да я разпознаят. Изморените и безжизнени продавачи не обръщаха особено внимание на хора като Бев Кифин, които се ровеха из стоките с намалени цени в магазина, отворен по двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.

Вниманието й бе привлечено от червен дантелен сутиен и тя провери размерите, търсейки номер 38Д. Когато откри един в черно, го мушна в ръкава на тъмнозеления си шлифер. Сутиенът бе последван от два чифта изрязани бикини, размер „L“. Нямаше нищо по-лесно от това да открадне стоки без охранителни маркировки. Дори се чудеше как и другите не го правят. Бев не се боеше от последствията. В мозъка й не звънеше аларма, когато се канеше да извърши някакво престъпление, независимо колко тежко. В обсега на радара й се появяваха и изчезваха най-различни възможности, някои по-бляскави от другите като например жената, която се мотаеше из щанда за приложни изкуства и търсеше игли за бродерия.

Мисълта за едно толкова глупаво хоби изпълваше Бев с презрение и тя моментално прецени, че привлекателната блондинка в джинси и светлосиньо яке е наивница.

Овца.

Бев продължи да рови из раклата с бельо, като набелязаната от радара й цел святкаше все по-ярко с всяка изминала секунда, а пулсът й се учестяваше и дланите й започваха да лепнат.

Жената пусна в количката пъстри чилета за бродиране и комплект игли в пакетче с формата на орел и знаме.

Значи е патриотка, разсъждаваше Бев, може би има съпруг или приятел в армията, който е умрял или все още е в Ирак. Тридесет и пет — четиридесетгодишна. А може и да е преданата половинка на някой член на Националната гвардия.

Количката се придвижи напред, приближавайки се към нея.

Бев долови парфюм. Ароматът бе непознат и вероятно скъп. Жената има стройни крака и хубава стойка. Сигурно ходеше на фитнес. И разполагаше със свободно време. Ако имаше деца, значи можеше да си позволи да наеме някой да ги гледа, докато тя се мотае до залата или фризьорския салон.

Бев зърна в ръцете й листче — явно списък с покупките, докато се преструваше, че не забелязва жената, която се спря на щанда и се загледа право в раклата с бельо. Искаше да зарадва мъжа си.

Овца.

Добре изглеждаща.

Бев свързваше вида с интелигентността.

Винаги надушваше, кога хората са умни. Не бе нужно да казват нито дума, защото останалата част от тях говореше. Жената бутна количката си право към раклата, на по-малко от крачка от мястото на Бев. Парфюмът й проникна в синусите на Бев и достигна чак до мозъка й, при което сетивата й се изостриха до крайност щом зърна как жената разкопчава ципа на якето си, вдига един семпъл червен сутиен и го налага върху твърдите си пищни гърди.

Омраза и завист наелектризираха всяка клетка и мускулче на пълното й тяло и върху горната й устна изби студена пот. Запъти се към мъжките маратонки, докато жената набираше някакъв номер на мобилния си телефон. Изчака да й се обадят.

— Съкровище? — произнесе тя гальовно и щастливо. — Още съм тук. Знам. Голям магазин. — Тя се разсмя. — Повече ми харесва „Уол Март“ на „Акейдия“. Да, ако си сигурен, че нямаш нищо против.

Жената протегна лявата си ръка и погледна часовника, който се подаваше от ръкава й. Има вид на хронометър. Бев очакваше нещо по-елегантно.