Стръв за алигатори

96.

Охраната в сектор „Полунски“ беше облечена в сиви униформи с черни бейзболни шапки.

От коланите на двамата надзиратели, които превеждаха Жан-Батист през серия от тежки врати, висяха белезници. Вратите се затръшваха оглушително като изстрели от пистолет голям калибър в стоманено помещение. С всеки изстрел силата на Жан-Батист се увеличаваше, докато вървеше свободно, само с оковани китки. Тоновете стомана навсякъде около него го магнетизираха подобно на магнитни бури. С всяка крачка неговата мощ ставаше все по-голяма.

— Не разбирам как някой може да иска да те посети — каза му един от надзирателите. — Това ти е за пръв път, май?

Името му бе Филип Уилсън. Караше червен „Мустанг“.

Пазач, реши Жан-Батист още първия ден, когато го видя.

Не отговори на надзирателите, докато преминаваше през поредната врата, облят от вълна изгаряща топлина.

— Нито един посетител? — подхвърли вторият, Рон Ейбръмс, бял, строен, с оредяваща кестенява коса. — Жалка работа, нали, мосю Шандон? — додаде присмехулно той.

При надзирателите имаше голямо текучество. Ейбръмс бе нов и Жан-Батист усещаше, че се е натискал да преведе омразния Върколак в отделението за свиждания. Новите служители изпитваха силно любопитство към Жан-Батист. След това свикваха с него и накрая се отвращаваха. Молеца бе казал, че Ейбръмс карал черна „Тойота“ с щатска регистрация.

Задната стена на малката кабина за свиждане бе от тежка метална мрежа, боядисана с бяла боя. Уилсън я отключи, свали белезниците на Жан-Батист и го заключи. Вътре имаше стол, рафт и черен телефон, закачен за метална жица.

— Ще мога ли да получа една пепси-кола и шоколадов кейк, моля? — попита Жан-Батист през стъклото.

— Имаш ли пари?

— Нямам пари — каза тихо той.

— Окей. От мен да мине, понеже досега не си имал посетител, а дамата, която ще дойде, може да прояви глупостта да ти купи нещо. — Тези безцеремонни приказки принадлежаха на Ейбръмс.

Жан-Батист огледа през витрината просторната, блестяща от чистота зала, убеден, че не са му нужни очи, за да види автоматите за напитки и закуски, както и тримата посетители, които разговаряха по телефоните с други трима осъдени на смърт.

Тя не бе там.

Електрическата верига на Жан-Батист бе прекъсната от гняв.