Стръв за алигатори

54.

Очите на алигаторите напомняха на Бев за перископи, които я фиксираха в своя обсег, преди да изчезнат под водата с цвят на рядко кафе.

Джей й бе казвал, че алигаторите няма да я закачат, ако и тя не ги закача. Същото се отнасяше и за водните мокасини.

— Да не би да си ги питал лично? Ако е така, както казваш, защо тогава водните мокасини тупват изневиделица от дърветата и се опитват да влязат в лодката? Помниш ли оня филм, дето го гледахме? Ох, как му беше името…

— „Лицата на смъртта“ — отвърна той, по-скоро развеселен, отколкото ядосан от въпросите й.

— Помниш ли пазача на животните, който падна в езерото, и оня грамаден алигатор го налапа пред камерата?

— Водните мокасини не падат в лодката, освен ако не ги стреснеш — обясни Джей. — А алигаторът пипна пазача, защото пазачът се опитваше да пипне него.

Това й прозвуча логично и тя се поуспокои, докато Джей не пусна онази своя жестока усмивчица и не обърна разговора на сто и осемдесет градуса. Взе да й обяснява как можеш да познаеш дали едно животно или влечуго е хищник, тоест нападател, което ще рече безстрашен ловец.

— Всичко е в очите — натърти той. — Очите на хищниците са отпред на главите им, точно като моите. — Той посочи красивите си сини очи. — Както и на алигатора, водния мокасин и тигъра. Ние, хищниците, гледаме право напред към това, което ще атакуваме. Очите на другите животни са по-встрани, защото как иначе, по дяволите, един заек ще се защити от алигатора? На Заю Баю му трябва периферно зрение, за да види какво се задава и да си плюе на петите.

— Аз имам очи на хищник — заяви Бев, доволна от факта, но далеч не толкова доволна да чуе, че алигаторите и водните мокасини са хищници.

Такива очи, бе осъзнала тя, дебнеха плячка, която да наранят или убият. Хищниците, особено влечугите, не се бояха от хората. Мамка му! Що се отнася до Бев, тя не можеше да се мери с един алигатор или змия. Ако случайно паднеше във водата или настъпеше змия, кой щеше да победи? Нямаше да е тя.

— Хората са най-висшите хищници — изтъкна Джей. — Ние сме сложни същества. Алигаторът винаги ще си остане алигатор. Змията ще си остане змия, но хората могат да бъдат или вълци, или агнета.

Бев бе вълк.

Тя чувстваше как вълчата й кръв кипи, докато се плъзгаше покрай коренищата на кипарисите, стърчащи от лимана като гърбове на морски чудовища. Красивата блондинка, завързана за краката и ръцете на пода на моторницата, примигваше на светлината на ранното утринно слънце. Там, където коренищата на кипарисите стърчаха над водата, имаше плитчини и Бев прояви бдителност, като бавно направляваше моторницата към рибарската хижа. От време на време пленницата й се опитваше да смени позата на тялото си, за да облекчи ужасната болка в крайниците си, а учестеното й дишане издуваше ноздрите и всмукваше навътре превръзката на устата й при всяко поемане на въздух.

Бев не знаеше името й и я предупреди да не го казва. Това стана преди няколко часа в „Чероки“-то, след като агнето осъзна, че няма да може да се измъкне през вратата, а ако се опита да прескочи седалката, Бев ще я застреля. Тогава агнето се разприказва, мъчейки се да поведе приятелски разговор, та да смекчи сърцето на Бев и дори стигна дотам да я попита учтиво как се казва. Всички правеха така, а Бев винаги отвръщаше едно и също:

— Името ми не ти влиза в работата и не ща да знам твоето, както и нищо друго за теб.

Жената изведнъж се почувства безсилна, даде си сметка, че с приказки няма да се измъкне от ужаса, който я чака.

Имената изпълняваха само две функции: или се използваха, за да повярват хората, че животът им има стойност, или не се използват, за да накарат хората да почувстват, че животът им няма стойност. Освен това Бев съвсем скоро щеше да научи предостатъчно за хубавото малко агънце, докато Джей слушаше новините по радиото, което работеше на батерии.

— Моля те не ме наранявай — молеше се агнето, — аз имам семейство.

— Не те слушам — отвърна й Бев. — Знаеш ли защо? Защото си просто уловът за деня.

Бев се разсмя, зарадвана от силата на гласа си, тъй като много скоро нямаше да има глас. Думата щеше да има Джей. Веднага щом Джей поемеше властта върху агнето, за Бев нямаше да остане нищо друго, освен да изпълнява заповедите му. Ролята на Бев щеше да се сведе до това да гледа и тази мисъл я изпълваше с властно желание да контролира и мъчи, докато има тази възможност. Тя завърза агнето по-здраво, отколкото го правеше Джей. Стегна глезените и китките зад гърба й, така тялото оставаше свито и позата пречеше на диафрагмата да се свива и отпуска.

— Чуй сега, гълъбче — каза Бев, докато управляваше моторницата, — ще пуснем котва ей там, под сянката на онези дървета, и ще те покрия цялата със спрей за комари, защото моят човек няма да те иска изпохапана и подута.

Тя се разсмя, когато очите на пленничката й се разшириха и от подутите й клепачи рукнаха сълзи. За пръв път агнето чуваше да се споменава за мъж.

— Я стига си се лигавила, гълъбче. Трябва да изглеждаш хубава, а в момента приличаш на парцал.

Бев доближи моторницата към брега, изключи двигателя и спусна котва. Вдигна пистолета и огледа дърветата за змии. Остави пневматичния пистолет върху брезента и сложи една корабна възглавница на пода, само на сантиметри от нейния „хубав малък улов за деня“, както продължаваше да я нарича. Разрови се из плажната чанта и извади пластмасов флакон със спрей срещу комари.

— Сега ще развържа въжетата и ще сваля превръзката от устата ти — уточни Бев. — Знаеш ли защо съм толкова мила, гълъбче? Защото няма къде да идеш, освен да скочиш от лодката, а като си помислиш какво има из тези води, не ми се вярва да искаш да плуваш. Какво ще кажеш за трюма за риба?

Бев отвори капака на трюма с размери на ковчег. Напълнен бе догоре с лед.

— Ще те държи мирна и ще те освежи, ако речеш да буйстваш. Но ти няма да буйстваш, нали?

Жената поклати енергично глава и произнесе сухо „не“, когато превръзката падна. След това каза „благодаря“ с разтреперан глас и облиза устните си.

— Обзалагам се, че крайниците адски те болят — отвърна Бев, докато я развързваше, без да бърза. — Моят човек Джей ме стегна веднъж така, докато не се превих като макарон, точно като теб. Това го възбужда. — Тя метна въжето върху брезента. — Е, скоро сама ще разбереш.

Жената разтърка изтръпналите си глезени и китки и се опита да успокои дишането си. Напомняше на Бев за водачка на мажоретки — от онези атлетични блондинки с чиста хубост като от корица на списание. Носеше малки очила с рогови рамки, които й придаваха интелигентен вид, и бе на подходящата възраст — около четиридесетте.

— Учила ли си в колеж? — попита я Бев.

— Да.

— Добре. Много добре. — За момент потъна в собствените си мисли и върху месестото й обрулено лице се появи вяло изражение.

— Моля ви върнете ме. Имаме пари. Ще ви платим каквото поискате.

Злобата мигновено се върна в очите на Бев. Джей бе умен и имаше пари. Жената бе умна и имаше пари. Тя се наведе към нея и под дърветата се чу силното жужене на комарите. Някаква риба плесна във водата недалеч от тях. Колкото по-високо се издигаше слънцето, толкова по-горещо ставаше и хавайската риза на Бев бе мокра от пот.

— Не става дума за пари — заяви Бев, докато жената я фиксираше със светлосините си очи, от които надеждата се изпаряваше. — Не се ли сещаш за какво става дума?

— Не съм ти направила нищо. Моля те, само ме пусни да си ида вкъщи и няма да кажа на никого. Няма да направя нищо, за да ти навредя. А и как бих могла? Аз дори не те познавам.

— Е, подготви се да ме опознаеш, гълъбче — произнесе Бев и положи грубата си захабена ръка върху шията на жената и я погали с палец. — Тъкмо ще се опознаем.

Жената примигна и облиза напуканите си устни, докато ръката на Бев си проправяше път надолу, като първо докосна вдлъбнатината на шията й и сетне се плъзна по тялото й, опипвайки я, където пожелае. Жената не помръдна и затвори очи. Тя се дръпна, когато Бев се пресегна под дрехите й и разкопча сутиена. Бев започна да натиска спрея против комари и да го разтрива по голото тяло на агнето, усещаше как чувствената й твърда плът трепери като желе. Бев се сети за Джей и за петното от белина под леглото му и удари силно агнето, като блъсна главата му в извънбордовия мотор.