Луси отчаяно се нуждаеше от тоалетна. Нямаше време да търси бензиностанция или крайпътно заведение. Пришпори мерцедеса до 160 километра в час, въпреки предупреждението на Руди за превишената скорост. Съсредоточена върху тъмния път се мъчеше да не обръща внимание на мехура си. Разстоянието, което трябваше да измине с колата, се оказа почти два пъти по-дълго от предвиденото, но тя се движеше с отлична скорост и изпреварваше графика с цели тридесет и пет минути. Отново набра мобилния на Руди.
— Вече съм към края — съобщи тя. — Само трябва да паркирам някъде.
— Млъкни — нареди Руди на някого в стаята, докато телевизорът гърмеше. — Не ме карай да ти го повтарям отново.