Стръв за алигатори

53.

Гръмотевица прогърмя като далечен тътен и към нащърбената луна запълзяха облаци.

Бев не възнамеряваше да потегли към лимана Дъч, преди да е отминала бурята, която се придвижваше бързо на югоизток. А и прогнозата за времето, която чу по радиото в колата, не го налагаше. Но все още не бе готова да се върне на кея с лодките. Агнето в зеления „Експлорър“ вървеше по твърде странен маршрут през последните два часа и Бев не можеше да си го обясни. Жената — която и да бе — кръстосваше улиците и особено паркингите без някаква видима причина.

Предположението на Бев бе, че се е скарала с мъжа си и отказва да се прибере веднага вкъщи, най-вероятно, за да го побърка от тревога — стара, позната игра. Бев внимаваше да поддържа дистанция. Завиваше по страничните улички, спираше на бензиностанциите по магистрала 19 и сетне отново натискаше газта. На няколко пъти изпревари „Експлорър“-а в лявото платно, отдалечаваше се поне на десет мили пред него, след което спираше на някоя отбивка и оставяше жертвата си отново да я изпревари. Много скоро преминаха през Бейкър — малко градче с магазинчета със странни имена.

Градчето се изгуби като мираж и магистралата потъна в плътен мрак. По нея нямаше никакви улични лампи, само дървета и някакъв билборд, на който пишеше: „Има нужда от Исус“.