Стръв за алигатори

19.

Няколко години преди това Кей, лелята на Луси Фаринели, й бе разказала една история за отрязана глава на германски войник, който загинал през Втората световна война.

Тялото му било открито, заровено в пясъка някъде в Полша, разказваше тя на Луси, и сухият пясък съхранил късата му руса коса, привлекателните черти и дори наболата брада. Когато Скарпета видяла главата, изложена във витрина в Полския институт по съдебна медицина, където четяла лекции като гостуващ преподавател, се сетила за Мадам Тисо.

— Предните му зъби бяха счупени — бе продължила Скарпета, обяснявайки, че не смятала повредените зъби за дело на човешка ръка. — Просто е имал лоша хигиена. Повърхностната огнестрелна рана в дясното слепоочие — цитирала тя причината за смъртта на нациста — беше под ъгъл, който показва накъде е било насочено оръжието, в случая надолу. Често при самоубийство дулото е насочено направо или нагоре. В случая нямаше обгаряне, тъй като раната е била почистена, а брадата около нея избръсната в моргата, където мумифицираните останки са били изпратени, за да се установи със сигурност, че смъртта е настъпила отдавна, или поне така ми беше обяснено, когато четях лекции в „тяхната академия“.

Единствената причина Луси да си припомни за обезглавения нацист беше полицаят, който я претърсваше на североизточната германска граница. Красивият синеок блондин изглеждаше прекалено млад, за да е заразен от обичайната досада, докато се облягаше във вътрешността на взетия под наем мерцедес и обхождаше с фенерче седалките му. Насочи фенерчето към покрития с черен мокет под и силният лъч освети протритото й кожено куфарче и мъхести червени сакове „Найк“ на задната седалка. Той пробяга няколко пъти с фенера върху мястото до шофьора, премести куфара и го отвори. Затвори го, почти без да погледне вътре.

Ако си бе направил труда да отвори циповете на двата червени сака и да се порови из дрехите й, щеше да открие тактическа полицейска палка. Тя приличаше много на черна гумена дръжка на риболовен прът, но при рязък замах на китката се разтягаше до шейсетсантиметрово острие от закалена стомана, способно да раздробява кости и да разрязва меки тъкани, включително вътрешните органи в коремната кухина.

Луси бе подготвена с обяснение за оръжието, което бе сравнително непознато и не се използваше за друго, освен за налагане на закона. Щеше да твърди, че прекалено грижовният й приятел й е дал палката за самозащита, тъй като е бизнес дама и често пътува сама. Тя всъщност изобщо не беше наясно как се борави с него, но той настоявал, като гарантирал, че няма нищо лошо да я сложи в багажа си. Ако полицията конфискуваше палката, какво толкова? Но Луси изпита облекчение, че не я откриха и че полицаят в светлозелена униформа провери паспорта й вътре в полицейската вишка и не прояви особен интерес към младата американка, която шофираше мерцедеса си сама посред нощ.

— Каква е целта на посещението ви?

— Бизнес. — Не обясни точно какъв бизнес, но имаше готов отговор за всеки случай.

Той вдигна телефонната слушалка и произнесе нещо, което Луси не успя да чуе, но усети, че не говори за нея или ако го прави, то не е нещо сериозно. Очакваше вещите й да бъдат преровени и беше подготвена. Очакваше да бъде разпитвана. Но полицаят, който й напомни за обезглавения войник, й върна паспорта.

— Благодаря — произнесе тя любезно, като мислено му лепна етикета „глупак“.

Светът бе пълен с мързеливи глупаци като него. Той й махна в отговор.

Тя потегли бавно напред и прекоси границата с Полша, където друг полицай, този път поляк, я подложи на същите формалности. Нямаше мъчително претърсване, нямаше и намек за друго, освен сънливост и отегчение. Прекалено лесно бе. Обзе я параноя. Напомни си никога да не се доверява на нещо, което е прекалено лесно, и във въображението й се появиха офицери от Гестапо и СС — жестоки сенки от миналото. Страхът й, безпочвен и нелогичен, се разнесе като телесна миризма. Усещаше как под якето мишниците й се оросяват от пот, докато размишляваше за поляците, поробени и лишени от гражданските си права през войната, за която бе чела само в учебниците по история.

Не бе по-различно от начина, по който в момента живееше Бентън Уесли, и Луси се запита какво ли щеше да мисли и чувства, ако знаеше, че тя е в Полша, и каква е истинската причина да е там. Не минаваше и ден, без сянката му да премине над живота й.