Стръв за алигатори

94.

В най-високата точка на прилива можеше да се влиза с малка лодка в тесните притоци и лиманите, което иначе бе невъзможно, и разумните хора обикновено не поемаха подобни рискове.

Дарън Ситрън бе известен с това, че обичаше да се носи из плитчините със старата си моторница „Бей Рънър“ и да се измъква на косъм от калните наноси в устието на всеки ръкав, който си бе наумил да предизвика през деня. В момента приливът бе малко по-нисък, отколкото би желал, но той профуча с пълна скорост по река Блайнд и едва не се натресе в тинята, стигаща на някои места до два метра дълбочина. Калта можеше да засмуче обувките му и макар че Дарън обикновено успяваше да изтика моторницата, не обичаше да гази в тиня, пълна с водни мокасини.

Дарън бе местен осемнайсетгодишен юноша с постоянен слънчев загар, наподобяващ цвета на прегорял фъстък. Животът му бе свързан с риболов и откриване на нови места за лов на алигатори. Заради последното му занимание местните не гледаха на него с добро око. За да хване големи парчета, които носеха добра печалба заради кожите, месото и главите си, трябваше здраво въже, грамадна стоманена кука и, естествено, стръв. Колкото по нависоко във водата се носеше стръвта, толкова по-дълъг трябваше да е алигаторът, за да я достигне. Най-добрата стръв бяха кучетата. Дарън си ги набавяше от приюти из цялата околност, като залъгваше хората с приятните си обноски. Правя го, защото обстоятелствата го налагат, разсъждаваше той. Така или иначе животните щяха да бъдат приспани с инжекция. Когато тръгваше на лов, мислеше за алигатора, а не за стръвта или как си я набавя. Алигаторите се хващаха нощем, особено ако Дарън седеше неподвижно в лодката си и бе пуснал на касетофона си кучешки вой. Свикнал бе да забравя за стръвта и да мисли само за грамадния алигатор, който щеше да се появи на повърхността, да щракне челюстите си и да налапа куката. Тогава бързо се намесваше, като хуманно застрелваше влечугото с пушка 22-ри калибър.

Той се носеше из един речен ръкав, обрасъл с лилии и блатна трева, потънал в сенките на покрити с мъх кипариси с коренища като въжета. Алигаторите се показваха и скриваха под водата, особено женските, които бяха снесли яйца. Дългите им опашки оставяха следи и когато Дарън забележеше място с много следи, си го набелязваше мислено и се връщаше там след смрачаване, ако времето и приливът позволяваха.

Водата бе покрита със семена от папур и една синя чапла пред него се вдигна във въздуха, обезпокоена от вмешателството на човека и мотора. Дарън огледа за следи от алигатори. Следваше го облак от пъстроцветни водни кончета. Очите на алигаторите точно преди да отвърнат на погледа му, напомняха за наредени един до друг тунели. На един завой забеляза множество следи и жълто найлоново въже, провесено от едно дърво. Стръвта на грамадната стоманена кука бе човешка ръка.