Стръв за алигатори

31.

Скарпета се взираше в неотвореното писмо, докато топлият влажен въздух нахлуваше свободно през отворената врата. Облаците, плуващи ниско над хоризонта, приличаха на черни цветя и тя предчувстваше, че преди разсъмване ще вали дъжд. Прозорците щяха да се изпотят, а това бе нетърпимо за нея. Съседите сигурно я смятаха за маниачка на тема чистота, когато я видеха сутрин в седем часа на верандата да трие ожесточено прозорците с хавлиена кърпа. В такива моменти тя си го представяше в килията за смъртници, която нямаше прозорци и нуждата й да почисти запотените стъкла ставаше двойно по-наложителна.

Неотвореното писмо, адресирано до „Мадам Скарпета, юрист“ бе поставено по средата на парче фолио. Във Франция обръщението към жените лекари бе мадам. В Америка да се обърнеш към лекарка с друго, освен доктор, се смяташе за обида. Това извика у нея неприятни спомени за коварните хватки на адвокатите на защитата, които се обръщаха към нея в съда с мисис Скарпета, вместо с д-р Скарпета, с което се опитваха да омаловажат професионалната й квалификация с надеждата, че съдебните заседатели и дори съдията няма да я възприемат толкова сериозно, колкото биха възприели един доктор на медицинските науки, чиято специалност по патология с подспециалност съдебномедицинска патология изисква шестгодишна следдипломна специализация.

Въпреки че имаше диплома и по право, на практика никой не добавяше юрист след фамилията й, а и самата тя никога не би го сторила, тъй като щеше да бъде арогантно и подвеждащо, защото всъщност не практикуваше. Трите години, които изкара в юридическия колеж в Джорджтаун, имаха за цел да улеснят евентуалната й кариера като експерт и нищо повече. Добавянето на юрист след фамилното й име, съдържаше подигравателна нотка и бе израз на претенциозност и снизхождение.

Жан-Батист Шандон.

Знаеше, че писмото е от него.

За момент сякаш долови отвратителната му миризма. Обонятелна халюцинация. За последен път я бе изпитала в Музея на Холокоста. Това беше мирис на смърт.

— Изведох Били на двора. Той си свърши работата и сега е зает да гони гущерчета — докладва Роуз. — Мога ли да направя нещо друго за вас, преди да си тръгна?

— Не, благодаря, Роуз.

Последва пауза и после въпрос:

— Хареса ли ви моята салата с риба тон?

— Можеш да откриеш собствен ресторант — отговори Скарпета.

Тя си сложи нов чифт бели ръкавици и вдигна писмото и скалпела, като прокара върха на триъгълното острие през горния ъгъл на плика. Неръждаемата стомана просвистя през евтината хартия.