Стръв за алигатори

101.

Скарпета стоеше до една стена, встрани от потока пътници, в сградата на международното летище „Джордж Буш“.

Отпиваше от черното кафе и си даваше сметка, че това е последното нещо, от което има нужда в момента. Изгубила бе апетит и когато преди по-малко от час си купи хамбургер, не можа да преглътне първата хапка. Ръцете й се разтрепериха от кофеина. Една доза скоч щеше да я успокои, но не смееше, а и облекчението щеше да бъде само временно. Сега повече от всякога трябваше да бъде с ясен разсъдък, за да се справи по някакъв начин със стреса.

Моля те вдигни телефона, повтаряше си тя мълчаливо.

Три позвънявания, след което се чу:

— Да.

Марино шофираше шумния си пикап.

— Слава богу! — възкликна тя, като обърна гръб на пътниците, които се движеха към някаква цел или тичаха към изходите. — Къде беше, по дяволите? От няколко дни се опитвам да те открия. Толкова съжалявам за Роко…

Съжаляваше заради Марино.

— Не ми се говори за това — отвърна той тихо и по-потиснато от обичайното. — Бях в ада, щом искаш да знаеш. Бях загубил всякаква представа за времето от бърбън и бира. Не съм вдигал телефона.

— О, не! Пак сте се карали с Трикси. Казах ти какво мисля за…

— Не ми се говори за това — повтори той. — Не се обиждай.

— Аз съм в Хюстън — съобщи тя.

— По дяволите!

— Направих го. Водих си бележки. Може нищо от тях да не е истина. Но все пак ми каза, че Роко имал къща в някакъв гей квартал до центъра на града. В Батън Руж. Много вероятно е къщата да не се води на негово име, но съседите сигурно го познават. В тази къща може да се намерят доста улики.

— В случай че не си слушала новините, в един от речните ръкави там е открита женска ръка. Правят й ДНК анализ. Може да е на последната жертва Катрин Брус. Ако е тя, значи е освирепял. Мястото, където е намерена ръката, е съвсем близо до река Блайнд, която се влива в езерото Морепас. Тоя гад сигурно е наясно със заливите и лиманите в онази част. Говори се, че плитчината, където е открита ръката, била трудно достъпна. Трябва да познаваш мястото, а почти никой не ходи там. Използвал е ръката като стръв за алигаторите, закачена на кука с връв.

— Или я излага на показ, за да предизвика шок.

— Едва ли.

— Дори и да не е така, ти си прав, развилнял се е.

— Може да си търси друга жертва, докато ние говорим — отбеляза Марино.

— На път съм за Батън Руж — осведоми го Скарпета.

— Така си и помислих. — Гласът на Марино едва успяваше да надвие шума на 8-цилиндровия двигател. — Всички сме се запътили да помагаме за разрешаването на тъпия случай на свръхдоза отпреди осем години.

— Не е просто злоупотреба с лекарства, Марино. И ти го знаеш.

— Независимо за какво става дума, ти си в опасност, затова съм тръгнал натам. Шофирам от полунощ и се налага да спирам през две минути да пия кафе и после пак да спирам през две минути, за да търся кенеф.

Тя му разказа с неохота за връзката на Роко със случая Шарлот Дард. Беше представлявал фармацевта, предполагаемия заподозрян по случая.

Марино сякаш не я чуваше.

— Чакат ме още десет часа шофиране. Някъде по пътя ще трябва да поспя. Тъй че вероятно няма да те настигна чак до утре — каза той.