Професионалният й опит не личеше, освен когато съзнателно не го използваше като оръжие.
Беше още в гимназията, когато започна да работи като стажантка във ФБР върху разработката на криминалната разузнавателна мрежа, известна като КАИН. След като завърши университета във Вирджиния, стана специален агент на ФБР и й беше предоставена пълна свобода като компютърен и технически експерт. Научи се да управлява хеликоптер и стана първата жена член на Екипа на специалните части за спасяване на заложници към ФБР. Всяка нейна проява, акция и изтощителна тренировка беше съпътствана от враждебност, подмятания и злонамерени закачки. Рядко й се случваше да бъде поканена на бира от мъжете в барчето на академията, наричано „Заседателната зала“. Не споделяха с нея нито за провалените си акции, нито за съпругите, децата или приятелките си. Затова пък беше под прицел. Одумваха я, докато се къпеха под душовете.
Кариерата й във ФБР приключи в една влажна октомврийска сутрин, когато заедно със спаринг-партньора си за тренировки с висока степен на риск — съкратено ТВСР — Руди Мюзил, стреляха с деветмилиметрови патрони в Гуменото стрелбище на Академията на ФБР. Както предполагаше самото име, закритото стрелбище с висока степен на риск бе пълно със стари гуми, в които тактическите агенти можеха да се крият, да се провират, да заобикалят и да използват като прикритие при отработването на безумните маневри. Руди дишаше тежко и беше плувнал в пот, когато приклекна зад една купчина от гуми и тикна поредния пълнител в своя „Глок“. Надникна иззад една износена „Мишлен“, като се озърташе за Луси.
— Окей. Кажи честно — крещеше той посред дима от изстрелите — какви са сексуалните ти предпочитания?
— Да го правя колкото се може по-често! — Тя зареди нов пълнител и дръпна затвора, като се претърколи между камарите от гуми, преди да изстреля петте патрона в издигнатата на тридесет стъпки от нея мишена. Дупките от изстрелите бяха толкова нагъсто, че образуваха нещо като малко цветче.
— Така значи? — Два куршума издрънчаха силно в мишената, гангстер с автомат в ръцете. — Аз и момчетата сме се хванали на бас по въпроса. — Гласът на Руди се приближаваше, докато той лазеше по корем по мръсния циментов под.
Преметна се през кула от почернели гуми и сграбчи неподозиращата Луси за обувките, подсилени със специална стомана, каквито носеха спецчастите.
— Пипнах те! — разсмя се той и остави пистолета си върху една гума.
— Да не си откачил! — Луси изстреля заредения патрон от пистолета си и куршумът се отблъсна от пода. — Използваме истинско оръжие, идиот такъв!
— Я дай да го погледна — Руди беше станал сериозен, — нещо не звучи както трябва.
Той взе пистолета от нея и извади пълнителя.
— Разтегната пружина. — Тръсна пистолета, преди да го постави до своя върху гумата. — Аха, правило номер едно: Никога не губи оръжието си!
След това се просна върху Луси и взе да се бори с нея през смях. Вярваше, че тя е чакала точно това и не говори сериозно, когато взе да вика:
— Ставай от мен, задник!
Накрая сграбчи и двете й китки в голямата си ръка и плъзна другата под ризата й, тикна езика си в устата й и избута нагоре сутиена й.
— Момчетата само приказват — произнесе той задъхано, — че си лесбийка, защото не могат да те имат… — суетеше се със закопчалката на колана й.
Луси захапа долната му устна и с все сила удари с чело носната му кост. Партньорът й прекара остатъка от деня в спешното отделение.
Адвокатите на ФБР й напомниха, че една жалба няма да е от полза за никого, особено след като Руди е вярвал, че тя „го е искала“ и е имал вероятна причина да мисли така. Луси му била казала, че „иска да го прави колкото може по-често“, както той неохотно бе написал във формулярите, които бе принуден да попълни за Вътрешния отдел.
— Вярно е — спокойно бе заявила Луси по време на клетвените показания пред петима адвокати, — казах го, но не съм казвала, че го искам с него или с който и да било друг, и то по време на стрелбата на Гуменото стрелбище, в момент на маневра и по средата на цикъла ми.
— Но вие сте го подвеждали и преди това. Дали сте повод на агент Мюзил да мисли, че го харесвате.
— Какъв повод? — Луси бе дала клетва. — Да му предлагам от време на време парче дъвка, да му помагам да чисти оръжието си, да се мъкна с него при пробягването на Йелоу Брик Роуд и други маршрути с препятствия, най-тежкият от които е Базата на морския корпус, да си правим майтапи, това ли имате предвид?
— Доста близки сте били! — взаимно се уверяваха адвокатите.
— Той е мой партньор. Партньорите се сближават.
— Независимо от това, изглежда сте отделяли доста време и внимание на агент Мюзил, задавали сте му лични въпроси, свързани с неговите уикенди и празници, обаждали сте се у тях, когато е бил болен.
— Това „правене на майтапи“, както вие се изразихте, може да се изтълкува като флирт. Някои хора пускат шеги, когато флиртуват.
Адвокатите отново бяха единодушни и което беше още по-лошо, сред тях имаше две жени — жени в костюми с мъжка кройка, на високи токове, с агресивен поглед в безизразните, лишени от блясък, слепи за онова пред тях очи. Тези адвокатки имаха мъртвия поглед на хора, които не биха се спрели пред нищо, за да постигнат своето или за да бъдат на мястото на онези, от които се боят.
— Съжалявам — произнесе Луси вече с повишено внимание, като избягваше мъртвите погледи, — но вие ме настъпихте. Моля повторете — промърмори тя на добре познатия й авиационен жаргон.
— Моля? Кой ви е настъпил? — Виждаха се начумерени физиономии.
— Намесихте се във връзката ми с кулата. Ох, пардон, няма кула. Това е неконтролирано въздушно пространство и вие правите каквото си поискате, нали?
Чумеренето продължаваше. Адвокатите се споглеждаха, сякаш Луси е извънземно.
— Все едно — додаде тя.
— Вие сте привлекателна неомъжена жена. Давате ли си сметка, че агент Мюзил би могъл да изтълкува вашето „майтапене“, обажданията ви и прочие като сексуален интерес от ваша страна, агент Фаринели?
— Освен това беше доложено, че често сте наричали агент Мюзил и вас самата „ин и иланг“.
— Сто пъти съм обяснявала на Руди, че иланг е малайзийско дърво. Или по-точно иланг-иланг. Дърво с жълти цветове, от които се извлича парфюм… Но той невинаги настройва ушите си на правилната честота. — Луси сподави усмивката си.
Адвокатите си водеха бележки.
— Никога не съм наричала Руди „иланг“. От време на време наистина съм му викала „ян“, а той ме наричаше „инг“, независимо колко пъти съм му обяснявала, че думата е „ин“ — продължаваше с обясненията Луси.
Мълчание, вдигнати химикалки.
— Това е свързано с китайската философия. — Все едно говореше на черната дъска. — Баланс, паралелни начала.
— Защо сте се наричали един друг… все едно как?
— Защото сме като две грахчета в шушулка. Знаете ли този израз?
— Мисля, че познаваме термина „две грахчета в шушулка“. И все пак тези прякори подсказват връзка…
— Не и такава, за каквато намеквате — отвърна Луси без злоба, тъй като не мразеше Руди. — Двамата сме като две грахчета в шушулка, защото не се вписваме. Той е австриец и другите момчета го наричат лайциди, защото е, цитирам: „пълен с лайна“, от което хич не му е до смях. А аз съм лесбийка, тоест мъжемразка, защото според законите на мачизма коя нормална жена ще иска да е ТВСР и ще отрязва така мъжете.
Луси огледа мъртвите очи на жените и забеляза, че и очите на мъжете бяха същите. Единственият признак на живот беше пламъчето на дребните им жалки душици, които мразеха хора като Луси, защото се осмеляваха да им се противопоставят, да не им позволят да ги подчинят и изплашат.
— Този разпит, клетвени показания, инквизиция, или дявол знае какво, е пълна простотия — каза Луси. — Нямам интерес да съдя скапаното ФБР. Просто се погрижих за себе си в Гуменото стрелбище. Не съм докладвала за инцидента. Руди го направи. Трябваше да обясни нараняването. Той пое отговорността. Можеше и да излъже. Но не го направи и сега двамата можем да се гледаме в очите. — Тя използва думата „очи“, за да подчертае мъртвия поглед на адвокатите, сякаш те можеха да разберат, че очите им са мъртви. — Двамата с Руди се разбрахме — продължи Луси със спокоен тон. — Открихме наново, че сме партньори, а един партньор не прави нищо, което другият не иска, и с постъпките си не предава другия, нито му вреди. Освен това той ми се извини. И беше искрен. Дори се разплака.
— Шпионите също се извиняват и плачат. — В гърлото на враждебно настроената адвокатка в костюм на райета се надигаше вълна от злост. — А това, че вие приемате извинението му, не решава въпроса, агент Фаринели. Той се е опитал да ви изнасили. — Тя наблегна на последното, като се надяваше отново да унижи и стъпче Луси, извиквайки у мъжката адвокатска половина представата за сексуалното посегателство над голата Луси върху прашния циментов под на стрелбището.
— Не знаех, че Руди е обвинен в шпионаж — отвърна Луси.
Тя подаде оставката си във ФБР и постъпи в Службата за борба с аферите с алкохол, цигари и огнестрелно оръжие — накратко АЦО — несправедливо считана от ФБР за сбирщина от горски стражари, които разбиват на пух и прах незаконни спиртоварни и ходят, препасани с колани с инструменти.
Стана експерт по разследване на пожари във Филаделфия. Там помогна в инсценирането на убийството на Бентън Уесли, като достави тялото, дарено на едно медицинско училище за извършване на дисекции. Мъртвият мъж беше в напреднала възраст, с гъста посивяла коса и след изгарянето му в умишлено подпалена сграда идентифицирането по външни белези беше ненадеждно, ако не и невъзможно. Всичко, което изпадналата в шок Скарпета успя да види на страшната, залята с вода, и димяща сцена на местопрестъплението, беше овъгленото тяло и череп, останал без лице, с посребрена коса, плюс ръчния часовник от титаний, принадлежал на Бентън Уесли. По секретни нареждания от Вашингтон главният патолог във Филаделфия имаше задачата да фалшифицира всички протоколи. На хартия Бентън се водеше мъртъв — поредното убийство, вписано в криминалната статистика на ФБР за 1997 година.
След потъването му в черната дупка на програмата за защита на свидетелите АЦО незабавно прехвърли Луси в Оперативната служба в Маями, където тя изяви желание за опасна работа под прикритие и успя да ги убеди да я вземат, независимо от резервите на отговорния специален агент. Луси си имаше принципи. И не се задържаше на едно място. Никой от близкото й обкръжение, освен Пийт Марино, не знаеше причината. Скарпета беше в неведение, нямаше дори смътни съмнения относно истината. Тя предположи, че Луси изживява тежка криза заради смъртта на Бентън, с която не можеше да се примири. Но истината бе, че всъщност Луси не можеше да се справи с факта, че Бентън беше жив. За една година в Маями тя застреля двама наркодилъри при акция, която се разви зле.
Въпреки записите на инсталираните видеокамери, които ясно показваха, че тя бе спасила себе си и живота на партньора си под прикритие, тръгнаха слухове. Не закъсняха нито грозните клюки и дезинформация, нито вътрешните разследвания, които следваха едно след друго. Луси напусна АЦО. Напусна федералните. Осребри акциите си в Интернет преди дестабилизацията на икономиката, последвала събитията от 11 септември. Инвестира част от парите, опита и таланта си на следовател в частна агенция за разследване, която нарече „Последния участък“. До нея се прибягваше, когато всички други възможности бяха изчерпани. Дейността не се огласяваше и името й не фигурираше в нито един указател.