В Полша бе предобед и един техник по поддръжката, на име Георг Скржипек, бе изпратен в стая 513 на хотел „Радисън“ да оправи запушен канал в банята, който издаваше неприятна миризма.
Той почуква на вратата и извика няколко пъти „техническа поддръжка“. След като никой не му отговори, влезе, за да открие, че гостите са напуснали хотела, оставяйки след себе си легло с намачкани чаршафи, изпоцапани със сперма, и огромен брой празни бутилки от вино, пепелници, пълни със смърдящи угарки върху нощните масички.
Вратата на гардероба бе отворена, по пода се търкаляха закачалки и когато влезе в банята откри обичайната мръсотия. Казанчето на тоалетната не бе пуснато, ваната бе пълна с мръсна вода и на поставката до мивката имаше тлъсти мухи, накацали по недоядено парче шоколад. Мухите бръмчаха и се блъскаха в лампата над огледалото, а някои се удряха като изтребители в главата на Скржипек.
Свини.
Той надяна големи гумени ръкавици и потопи ръце в студената кирлива вода във ваната, напипвайки канала, задръстен от валма дълга черна коса.
Свини.
Водата започна да се изтича от ваната. Той метна мокрото кълбо косми в тоалетната чиния, като се опита да прогони мухите от лицето си, наблюдавайки с отвращение как пълзят върху парчето шоколад. Свали ръкавиците и започна да шляпа с тях тлъстите, гнусни гадини.
Не че за него мухите бяха екзотични насекоми, но никога не бе виждал толкова много на едно място, не и през този студен сезон на годината. Той мина покрай леглото и забеляза отворения прозорец — типична гледка дори и през зимата, тъй като много от гостите на хотела бяха пушачи. Когато се пресегна да го затвори, забеляза още една муха да се промъква върху черчевето. Тя се стрелна нагоре като дирижабъл, след което забръмча из стаята. Нахлуващият въздух бе примесен с миризма, която му напомни за вкиснато мляко или развалено месо. Той подаде глава през прозореца. Смрадта се носеше от съседната стая вдясно. Стая 511.