Стръв за алигатори - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Патриша Корнуел (34.) #34

34.

MON PETIT AGNEAU PRISE!

„Мое малко скъпо агънце“, превеждаше Скарпета, а сърцето й изстина при вида на почерка на Шандон и усети присъствието му в писмото до нея.

Седеше в същото положение на стола с твърда дървена облегалка от дълго време, докато накрая гърбът й се схвана, а малката масичка, покрита със стъкло, се изпоти от влажния морски въздух. Когато най-сетне се сети да диша, осъзна, че всеки неин мускул е напрегнат и цялото й тяло е свито като юмрук.

Писмото, писмото, писмото.

Поразена бе, че почеркът му е красив, калиграфски. Листът бе изписан с черно мастило, без нито една задраскана дума, без никаква грешчица поне на пръв поглед. Явно бе прекарал много време в писането на това писмо, сякаш й се обясняваше в любов, а това още повече засили ужаса й. Той мислеше за нея. Казва й го чрез самия акт на изписване.

Скарпета започна да чете:

„Вече знаеш ли за Батън Руж и че трябва да отидеш там?

Но не и преди да си дошла да ме видиш. В Щата с дългите рога, както го наричат! Както виждаш, аз те насочвам.

Ти нямаш собствена воля. Може да си мислиш, че имаш, но аз съм потокът, който тече през тялото ти и всеки импулс идва от мен. Аз съм вътре в теб. Усещаш ли!

Помниш ли онази нощ? Ти отвори вратата нетърпеливо и после ме нападна, защото не можеше да понесеш копнежа си по мен. Простил съм ти, че ми отне очите, но не успя да ми отнемеш душата. Тя те следва неотлъчно. Ако се пресегнеш, ще я докоснеш.

Време е. Батън Руж те очаква.

Първо трябва да дойдеш при мен, докато не е станало късно, и да чуеш моите истории.

Само на теб ще ги разкажа.

Знам какво искаш, мое малко скъпоценно агънце! Аз имам това, което искаш.

След две седмици ще бъда мъртъв и няма да имам какво да разказвам. Ха!

Ще ме освободиш ли за екстаза?

Или аз да те освободя? Като впия зъби в меката ти закръглена прелест.

Ако ти не ме намериш, ще те намеря аз.

С любов и възторг,

Жан-Батист“

Скарпета влезе в старомодната баня с обикновена бяла тоалетна, обикновена найлонова завеса за душа пред обикновената бяла вана и повърна. Изпи чаша вода, която си наля от крана, и се върна в спалнята, до масичката със злополучния лист хартия върху нея. Подозираше, че няма да открие никакви улики. Прекалено умен бе.

Седеше на стола, опитвайки се да прогони образа на гнусното изчадие, който преминаваше през входната врата като зъл дух, пръкнал се от ада. Едва си спомняше подробностите от гонитбата — ужасната гонитба из всекидневната й, когато той размахваше железния чук — същият, с който бе правил на пихтия главите и телата на жените, най-вече лицата им.

Преди да бъде изпратена да разследва убийствата в Ричмънд, дори не й минаваше през ум, че може да е следващата. След това измъкване на косъм от смъртта, тя с мъка пропъждаше видението на размазаното си тяло и лице. Той не би я изнасилил. Не бе способен да го направи. Жан-Батист си отмъщаваше на света като убиваше и обезобразяваше, за да пресъздаде собствения си образ. Това бе краен израз на омразата, която изпитваше към самия себе си.

Ако е вярно, че спаси живота си, като го ослепи завинаги, то той имаше късмета да си спести гледката от отражението си в полираното метално огледало в килията на смъртник.

Скарпета отиде до един шкаф в антрето, отмести прахосмукачката и измъкна един куфар.