Ангелският дял

БЕЛЕЖКА ОТ АВТОРА

„Ангелският дял“ е израз, използван в индустрията за производство на бърбън. Току-що произведеният бърбън се поставя в дъбови бурета, за да отлежи, като процесът може да продължи дванайсет години или повече. Тъй като буретата се складират в не добре затворени и изолирани помещения, промените в климата на четирите сезона в Кентъки причиняват свиване и разширяване на дървото и така допринасят за по-добрия аромат на уискито. Тази динамична околна среда в съчетание с времето е последната алхимия в производството на най-известния и най-любимия на това общество продукт. Но също така е причина за това течността да се изпарява и да попива в дървото. Тази загуба, която може да достигне два процента от първоначалното количество на година и която варира в зависимост от влажността на околната среда, от промените в температурата и от броя на годините на отлежаване, както и от други фактори, е известна като „Ангелският дял“.

Макар че има напълно разумно обяснение за загубата, при това логично, на мен ми харесва романтичната идея, че в складовете на тези уважавани производители от Кентъки има ангели, които се наслаждават на алкохолната напитка, докато се носят над земята. Може би се наслаждават на специалното уиски със захар, джоджен и лед по време на лятното дерби и на бърбъна по време на студените зимни месеци. Може би го използват, за да си приготвят пай с кестени или за да подправят топлата си шоколадова напитка. Добрият бърбън може, както започвам да научавам, да се използва за много неща.

Мисля, че изразът може да се използва за съсухрянето, което сполетява всички ни с времето. Тъй като горещината и студът на нашите преживявания, на нашите съдби, разширяват и свиват емоциите ни, мислите и спомените ни, накрая ние също като бърбъна се оказваме различен продукт. А и саможертвата също е част от това. В крайна сметка ние сме съставени от основните елементи, от които и в началото, но никога след това повече не сме същите. Променени сме завинаги. Ако имаме късмет и в същото време сме умни и свободни, ние ставаме по-добри. Ако сме остарявали прекалено дълго, сме съсипани завинаги.

Точното време, както и съдбата, са всичко.