Ангелският дял

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА

На задната седалка на „Фантома“, който беше с вдигнат гюрук заради косата й, Джин седеше до бъдещия си съпруг и гледаше през прозореца. Реката бе мътна и продължаваше да приижда заради дъжда, валял цяла нощ. Нивото на водата бе толкова високо, че изглеждаше сякаш реката се опитва да залее част от Индиана.

В центъра на града пред тях небостъргачите блестяха в слънчевата светлина, асфалтовите огърлици на шосетата обвиваха вратовете им от стомана и стъкло. Нямаше защо да се притеснява — шофьорът на баща й спираше от време на време, но нямаше да закъснеят много.

Тя погледна моста „Биг Файв“, петте огромни свода, металните въжета, които поддържаха пътните платна над водата, и си спомни ожесточения спор с баща си заради сватбата с Ричард. Тя бе отказала. Само за да открие, че е лишена от всякакви финансови средства, сякаш изоставена сама на безлюден остров.

И се предаде.

И ето я сега.

Тя затвори очи и си представи Самюел Ти до басейна по време на приема, на който дойдоха толкова малко хора.

— Би ли подписала това.

Тя отвори очи и погледна към другата страна на кремавата кожена седалка. Ричард й подаваше около двайсет страници — някакъв документ — заедно с една от неговите писалки „Монблан“ с монограмите му в черно и златно.

— Моля?

— Това е предбрачно споразумение — той побутна хартиите и писалката към нея. — Подпиши го.

Джин се засмя и хвърли поглед към шофьора. След малко облеченият в униформа човек с елегантна шапка на главата щеше да стане свидетел на страхотно представление.

— Няма да направя нищо подобно.

— Да, ще го направиш — каза Ричард.

Тя отново погледна през прозореца и сви рамене.

— Тогава нека се връщаме. Отмени подписването. Направи каквото смяташ за необходимо, няма да се откажа от правата си на твоя съпруга.

— Може ли да ти припомня помощта, която оказвам при продажбите на вашата компания? Като се има предвид в какво затруднение се намирате, ще ви трябват много благоприятни договори. А те може да изчезнат много бързо, ако аз реша така.

— Като се има предвид в какво затруднение се намираме, скоро може изобщо да няма „Брадфорд Бърбън Къмпани“. Така че личното ти богатство е по-добрият избор за мен.

Той се отдръпна при думите й, тънкият му врат се извиваше по начин, който й напомни за измършавял от глад кон.

— Нямаш ли срам?

— Не

— Вирджиния Елизабет…

— Дори баща ми никога не ме е наричал така — едно порше в аварийната лента ги подмина и докато автомобилът профуча край бавно движещата се колона, тя осъзна, че това бе брат й. — Не че щях да обърна внимание, ако го бе направил.

— Това е само формалност и е просто като касова бележка от бакалия. И ако не ти е известно значението на израза, ще ти го кажа. Означава, че е нещо много просто. Ти запазваш всичко, което е твое в момента на сключването на брака, аз запазвам всичко, което е мое. И нищо няма да се дели с другия.

— Просто. Нима? Затова ли е колкото „Война и мир“[62]? — тя хвърли поглед към него. — И ако е толкова просто, защо не ми даде възможност първо да го прочета и да го прегледам с адвокат?

Самюел Ти например. Макар да се досещаше как би протекло разглеждането.

— Няма нужда да се занимаваш със скучни законови термини.

— Няма ли? Може би ще ти е интересно да узнаеш, че вече съм разучила бракоразводното законодателство и ще ти кажа какво знам.

— Джин, сериозно…

— Знам, че ще ти бъда напълно вярна — той отново се отдръпна, а тя продължи да говори тихо. — Знаеш ли, всъщност изненадата ти не трябва да ме обижда. И преди да започнеш да си въобразяваш, че показвам някакво уважение към теб, разбрах, че бракоразводното законодателство на Кентъки е много строго и доказателството за изневяра може да бъде използвано за намаляване на съпружеската издръжка. Така че онези двама пилоти, които чуках предната вечер, са последните ми опити в изневярата. Ще ти бъда достойна съпруга, одобрявам да ме следиш и да документираш всичко със снимки. Сложи камери в спалнята ми, в колата, в дрешника, в бельото ми. Няма да ти дам възможност да ме обвиниш в нищо.

Тя се наведе към него.

— Как ти се струва скучната законова терминология? И няма да наредиш на шофьора да се върне. Ето какво ще стане. Няма да подпиша нищо и въпреки това ще сключим брак. Ти искаш да спечелиш нещо. През целия си живот не си направил нищо. Нямаш нищо, което да е наистина твое. Никой не те уважава заради достойнствата ти, всички се въртят около теб само заради наследството ти. Ще се ожениш за мен, за да ходиш с вдигната глава на приеми и партита. Все още си онова хлапе от основното училище, което никой никога не избира. Аз бях там, виждала съм го. Ти беше последният, когото включваха в отбора, но ще бъдеш онзи, който е укротил известната Джин Болдуин. И това е много по-ценно за поддържане на егото ти от всичко, което някога бих могла да измъкна от банковата ти сметка — тя се усмихна мило. — Така че можеш да си вземеш петкилограмовата касова бележка и да си я завреш отзад. Скъпи.

В очите му се четеше истинска злоба. Джин отново се загледа в река Охайо. Знаеше много добре какво я очаква по-късно вечерта, когато той се прибере от работа, но по свой начин очакваше с нетърпение да види изхода.

И беше права.

— О, и още нещо, което трябва да имаш предвид — каза тихо тя, докато слушаше шумоленето на хартиите, които той прибираше в чантата си. — Съпружеското насилие няма да бъде прието добре при дело за развод — също както курвенското поведение. Знаеш ли, цяло чудо е, че ние двамата не се разбираме по-добре.

Лейн шофираше с превишена скорост край колоните от автомобили, които бавно пълзяха към града заради задръстването на пътния възел. Беше сигурен, че зърна семейния „Фантом“ за миг, докато бързаше по шосето.

Без съмнение Джин и Ричард се возеха в брачния експрес.

Постъпваше изключително неразумно, омъжвайки се за този глупак, но нямаше надежда да бъде разубедена, когато си е наумила нещо. При сестра му всеки упрек сякаш поставяше мишена върху нещото, което се опитваха да й посочат като не особено добра идея. Освен това, както винаги, той имаше други проблеми, за които да се тревожи.

Паркингът, който търсеше, се намираше на ъгъла на „Мохамед Али“ и „Втора улица“ и той остави поршето на първото свободно място, което не беше частично заето от двете страни от идиоти с джипове, неспособни да паркират колите си в ограничителните линии.

Странно, обикновено той избираше внимателно мястото, където да паркира по принцип, за да предпази боята на автомобила си. А сега? Не искаше да плаща за повредени ламарини.

Предишната вечер, когато не успя да заспи, той слезе долу, отиде в бизнес центъра и прерови всички файлове в стаята, където се пазеше документацията. И там… между договорите на висшите служители, всеки от които извади, между оригиналите на вътрешните корпоративни закони, всеки от които прочете заедно с поправките им, и файла за опасните материали с някои интересни данни, които старшите служители в организацията очевидно не искаха да стават известни на простолюдието… откри полицата със застраховката за живот на баща си, сключена от корпорацията.

След като я прочете три пъти, той се обади в офиса, издал полицата, и с радост уговори предстоящата неофициална среща.

Някои неща човек трябваше да върши сам.

Застрахователната компания „Инглишмън, Батъл и Кастелсън Къмпъни“ се намираше на трийсет и втория етаж на старата сграда „Нешънъл Шарлмонт Билдинг“ и когато излезе от асансьора във фоайето на високия етаж, той оцени гледката по напълно нов начин. Защото вече знаеше какво всъщност е свободно падане.

Малко по-късно Лейн седеше в заседателната зала с чаша кока-кола в ръка и чакаше…

— Извинявам се за забавянето — Роберт Инглишмън, представляващ частта „Инглишмън“ от името на фирмата, влезе с бележник, усмивка и професионален вид. — Тази сутрин тук беше лудница.

„Не ми говори за лудници“, помисли Лейн.

Стиснаха си ръце. После имаше съболезнования от варианта, който се поднася със закъснение. Лейн не познаваше Инглишмън добре, но бяха на една и съща възраст и Лейн винаги го бе харесвал при случайните им срещи. Роберт бе от онези мъже, които носят къси панталони с избродирани китове върху тях на голф, розови костюми на дербито и съвършено изгладени тъмносини костюми от „Брукс Брадърс“ с вратовръзки в цветовете на клуба му на работа и без значение с какво беше облечен, винаги изглеждаше готов да потегли в лодка „Хакер Крафт“[63] от трийсетте години на двайсети век. Към парти, на което Хемингуей се отбива за малко, а Фицджералд се напива в ъгъла заедно със Зелда[64].

Беше човек, съчетаващ старата и новата школа — богат и влиятелен протестант от английско потекло, но без снизходителното отношение и предразсъдъците, с класическа красота като модел от реклама за поло на Ралф Лорън[65] и заедно с това земен като баща от телевизионна комедия.

Когато приключиха с любезностите, Лейн отмести чашата с газираното питие и извади сгънатите документи от вътрешния джоб на лененото си сако.

— Реших, че може би има смисъл да дойда тук и да поговоря лично с Вас за това.

Роберт взе страниците и ги разгледа.

— Чия полица е това?

— На баща ми чрез „Брадфорд Бърбън Къмпани“. Аз съм облагодетелстван заедно с брат ми и сестра ми.

— Съжалявам, но…

— Обратно на новинарските статии — прекъсна го Лейн, — ние вярваме, че баща ни може би е бил убит. Знам, че има клауза, която изключва изплащането на застраховката в случай на самоубийство на застрахования, но по моите разбирания и при условие че никой от облагодетелстваните не е…

— Много съжалявам, Лейн — Робърт затвори документите и сложи длан върху тях. — Тази полица бе анулирана преди шест месеца поради нередовно плащане на вноските. Опитвахме много пъти да се свържем с баща ти, но той не отговори на обажданията, нито писа в отговор на запитванията на „Мас Мючуъл“ оставиха нещата така — а това бе временна застраховка на висш служител в корпорацията. По нея нямаше натрупване на лихви.

Телефонът на Лейн иззвъня, а той си помисли, че седемдесет и пет милиона изчезват като дим.

— Бихме ли могли да направим още нещо за теб?

— Има ли някакви други застраховки? Може би лични? Открих тази само защото преглеждах файловете на компанията. Баща ми не говореше много за делата си.

Личните и професионалните.

— Имаше две лични. Едната беше временна застраховка живот, много по-малка от тази — Робърт отново сложи ръка върху документа. — Но той не я поднови, когато изтече преди няколко месеца.

„Разбира се — помисли Лейн, — защото биха го отхвърлили заради медицинския преглед и той го е знаел.“

— А другата? — попита той.

Роберт прочисти гърлото си.

— Ами в другата като получател на обезщетението беше посочено трето лице. И то се появи. Страхувам се, че не мога да ти кажа кое е лицето, нито да ти дам някаква информация за полицата, защото ти не си споменат в нея.

Телефонът на Лейн иззвъня отново и за част от секундата му се прииска да запрати проклетото нещо в редицата стъклени прозорци от другата страна на масата.

— Разбирам напълно — каза той, като взе документа, сгъна го и отново го сложи във вътрешния си джоб. — Благодаря за отделеното време.

— Наистина бих искал да ти помогна с нещо повече — Роберт се изправи. — Заклевам се, че се опитвах да накарам баща ти да предприеме нещо, но той просто отказваше. Макар да знаеше, че това ще бъде от полза за семейството му.

За пореден път.

О, татко, помисли Лейн. Ако не беше мъртъв…