Естествена смърт

29.

Не разбира какво става с нея. Всичко започна… кога? Не помни. Имаше крясъци, наоколо тичаха хора. Беше уплашена, дори малко й се виеше свят. После върху всичко се спусна топло одеяло, дори върху разума й.

Гласовете й шепнат, успокояват я, напътстват я, подтикват я. Незнайно как е извървяла километри, ала не помни точното разстояние. Изпитва само тъпа болка в краката, гърба и празния стомах. Гладна е. Много гладна.

Носът й надушва миризмата и тя поема към нея, сякаш следва въже. Безсилна е да се противопостави на зова й, макар че усеща стъпалата си като живи рани. Около нея има хора, заети с делата си. Срамува се, задето я виждат в този вид, но те така или иначе не й обръщат внимание, а просто се отдръпват, щом ги приближи с олюляваща се походка. Поредната пропаднала пияница.

Ядосана им е, че я обвиняват в този порок. Иска да ги удари, да им причини болка, да им покаже какви нищожества са. Гласовете обаче я успокояват, отнемат гнева и го складират в съзнанието й за по-късно. Тя не пита какво значи за по-късно, само върви към източника на миризмата.

Всичко е като в сън. Тя прескача от една сцена в друга, без да си губи времето в досадно придвижване между тях. Намира се на оживена улица. Намира се в малка безлюдна пресечка. Стои пред голяма къща далеч от улицата. Намира се в къщата.

Той я вижда срещу себе си, обръща се към нея. Стар е, но се приближава с младежка походка. Погледът му среща нейния и в този момент нещо в нея умира. Някаква арогантност в позата му пак събужда гнева й. Шепнещите гласове прерастват в същинска врява, яростта й се отприщва. Забравени от памтивека спомени разцъфват като черни цветя, гниещи, вонящи. Върху нея се потят старци, обзема я старата болка. Спри я! Господи, моля те, спри я! Ала тя никога не спира. Отново и отново, нощ след нощ, нощ след нощ. Причиняваха й разни неща. Той й причиняваше разни неща. Сега вече е сигурна, макар да е забравила онова, което е била преди.

В ръката си държи нещо студено, твърдо и остро. Няма представа как се е озовало там, няма представа нито къде е, нито коя е тя самата. Знае обаче защо е дошла и какво трябва да направи.