Естествена смърт

48.

Беше се свила на кълбо пред вратата на жилището му, с колене, притисна ги към гърдите, и тънко манто, с което се бе завила, за да се предпази от нощния студ. Маклейн си помисли, че е заспала, но щом го чу да приближава, тя вдигна глава и той я позна.

— Джени? Какво правиш тук?

Джени Спайърс го погледна с подпухнали, зачервени от плач очи. Лицето й бе бледо, ръцете й бяха отпуснати безжизнено до тялото, подчертавайки нейното нещастие. Върхът на носа й лъщеше, сякаш бе настинала от няколко дни.

— Клоуи я няма — каза и избухна в плач.

Маклейн изкачи на бегом последните стъпала. Клекна до нея и взе ръцете й в своите.

— Всичко е наред. Ще я намерим. — След това обаче осъзна, че не знае за кого всъщност става дума. — Коя е Клоуи?

Явно зададе грешен въпрос, защото сълзите на Джени потекоха като река.

— Хайде, Джен, стани. — Дръпна я да се изправи, отключи вратата и я задържа отворена. После заведе Джени в кухнята и я настани на стол.

Цялото му желание за легло и сън се беше изпарило. Напълни чайника и го сложи да заври, донесе две чаши и буркан с разтворимо кафе.

— Кажи ми какво се е случило. Защо дойде тук? — Подаде й ролка кухненска хартия, за да замени прогизналата носна кърпичка, която стискаше в юмрука си.

— Клоуи изчезна. Трябваше да се прибере до единайсет. Никога не закъснява. Звъни ми дори когато смята да се върне навреме.

— Чакай малко, Джени. Трябва да ми припомниш това-онова. Коя е Клоуи?

Джени го погледна с невярващи очи.

— Дъщеря ми. Запознахте се в магазина.

Мислите на Маклейн се превъртяха назад. Спомни си я: облечена като девойче от 20-те години на миналия век, с късо подстригана коса. Беше на касата.

— Извинявай, не знаех. Ти така и не ни запозна. Честно казано, дори не знаех, че си омъжена.

— Не съм. Клоуи… нека да кажем, че баща й беше грешка. Когато забременях, ме напусна. Клоуи обаче е добро момиче, Тони. Тя не би закъсняла, а ако и се наложеше, щеше да се обади.

Маклейн се опита да асимилира цялата нова информация. Да се концентрира върху проблема.

— Кога излезе?

— Около осем и половина. Имаше билети за представление на Бил Бейли в „Асембли Румс“ Гореше от нетърпение да го види.

— И казваш, че трябваше да се прибере до единайсет?

— Точно така. Дадох й пари за такси. Не исках да върви пеш по това време.

— Сама ли отиде на шоуто?

— Не, с две приятелки от училище, но те живеят в другия край на града.

— И те са се прибрали, така ли?

— Звъннах и на двете. Към дванайсет без четвърт са си били вкъщи.

— На колко години е Клоуи? — Маклейн се опита да си представи момичето от магазина, но екстравагантното облекло не му позволи да определи възрастта му.

— Почти на шестнайсет. Достатъчно голяма, за да излиза сама. Достатъчно голяма, за да пробва кое ще й се размине и кое — не.

— Обади ли се в полицията?

Джени кимна.

— Дойдоха вкъщи, попълнихме някакви формуляри. Дадох им нейна снимка. Дори претърсиха магазина — да не се е скрила там.

— Това е добре. Спазили са процедурата. — Маклейн наля гореща вода в чашите и добави мляко. — Все пак трябва да си подготвена, че може да се окаже просто форма на тийнейджърски протест. Може да е решила да закъснее заради самото закъсняване.

— Не би го направила. — Джени се зачерви и сви юмруци. — Никога не би постъпила така.

— Вярвам ти. Ще се обадя в участъка да видя дали междувременно не е изскочило нещо. Трябва да се прибереш, Джен. Не бива да стоиш тук. Ами ако се върне вкъщи, а теб те няма?

По лицето на Джени премина мимолетна сянка на несигурност, очите й неспокойно потрепнаха.

— Оставих й бележка на масата в кухнята. Не се прибра до един часа. Трябваше да направя нещо.

Антъни си даде сметка, че дори не знае къде живее Джени Спайърс. Не знаеше, че има дъщеря. Знаеше само, че има сестра, сгодена за най-добрия му приятел. Ако трябваше да бъде честен, то и за Рейчъл не знаеше кой знае колко. Отдавна се беше отказал да помни имената на всички студентки на бившия си съквартирант. Тази обаче бе стигнала дотам, докъдето нито една от предишните не бе успяла. Защо Джени бе решила да дойде при него, оставаше загадка.

— Над магазина ли живеете?

Джени кимна отново, след което подсмръкна и издуха носа си. Маклейн отиде до телефона и се обади в участъка. Слушалката дълго даваше свободно, преди дежурният сержант най-сетне да вдигне.

— Инспектор Маклейн се обажда. Имате сигнал за изчезнало момиче. Клоуи Спайърс.

— Май да. Изчакайте минутка. — Маклейн можеше да чуе шумоленето на хартия, докато дежурният сержант прелистваше нощните отчети. — За какво ви е информацията?

— Майка й е в кухнята ми и пие кафе.

— Късметлия сте вие, инспекторе. Ако не се лъжа, е доста готина. А, ето го. Сигналът е постъпил в 23:58 снощи. Най-близкият патрул е посетил адреса в 00:09. Описанието е разпратено по всички участъци, подробностите са вкарани в системата. Ако не се върне до сутринта, ще проверим в болниците.

— Том, ще ми направиш ли услуга? Подсети още веднъж всички. Ако ти остане време, обади се и в болниците.

— Добре, сър. За момента нощта е спокойна. Ще видя какво мога да направя.

— Благодаря ти, Том. Длъжник съм ти.

— Една вечеря, сър?

Маклейн замръзна.

— Какво?

— Доколкото си спомням, това е обичайната ви отплата за направена услуга, нали така? Или госпожица Беърд е по-специален случай?

— Аз… Кой ти каза?… — запелтечи Маклейн, а сержантът избухна в смях. — Колко души от участъка знаят?

— Като се замисля, май всички, сър. Все пак се срещнахте на входа на участъка. И да отидете в „Червения дракон“? Там през повечето време задължително има по един-двама полицаи, пък макар и само да си вземат храна за вкъщи.

Антъни беше бесен, когато затвори. Проклети полицаи — опреше ли до клюки, можеха да засенчат дори сергиджийките на пазара. Макар че това изобщо нямаше да навреди на репутацията му.

— Намерили ли са я? — Загриженият глас на Джени го върна към по-належащите проблеми.

— Не, съжалявам. Процедурата обаче се спазва стриктно. — Маклейн й каза какво му е обещал дежурният сержант. При споменаването на болниците лицето й пребледня.

— Може ли да й се е случило нещо?

— Не ми се вярва, Джен. Щяха да ти се обадят, ако е пострадала и е при тях. По-вероятно е да се е видяла с други свои приятели и да са се запили някъде. Ще се прибере на сутринта, ще се чувства отвратително и тогава ще можеш да й дръпнеш едно голямо конско.

Съзнаваше обаче, че й наприказва всичко това само за да я успокои.