На Марша,
която ми помогна да преодолея трудностите, и на Дерек, Найа, Ен ’Гей и Гарет, които ни напуснаха твърде рано.
Искам да благодаря на няколко човека, които изиграха важна роля в замисъла, оформянето и публикуването на този роман. Без тях никога не бих достигнал финалната линия.
Ранди Прайър ми даде пръв зародиша на идеята. Насърчи ме да започна и после неуморно действаше като мой изследовател.
Грейс Кърчио, моя помощничка от почти двайсет години, която ми посочваше грешките и ме подтикваше да работя, когато увереността ме напускаше, и направи първото написване на романа така, както исках аз.
Кристин Трепчик, която беше до мен през цялото време, включително в събота и неделя, и работеше неуморно, за да прехвърли напечатаните ми бръщолевения на компютъра.
Патрик Кадел, който ми позволи да надникна в блестящия му ум, помогна ми да видя сложността на политиката и ме въоръжи с прозрения в политическия процес, за които така и нямаше да знам.
Уейн С. Уилямс, най-големият ми вдъхновител, който вярваше в книгата дори в най-мрачните часове, отваряше врати и й осигуряваше достъп до подходящи ръце, и работеше неуморно, за да ми помогне да я издам.
Джо Суърлинг младши, който придаде достоверност на романа, насърчаваше ме и не престана да ми помага.
Морт Янклоу и Ерик Симоноф, моите литературни агенти, които ме окуражаваха и държаха ръката ми, когато книгата беше пусната на пазара, а телефонът още не беше иззвънял.
Пол Бресник, издателят ми в Мороу, който беше ентусиазиран и чудесен критик и ми помогна да направя романа по-хубав.
Пол Ливайн и Ричард Крисчън Матесън, колеги писатели, които държаха фенерчетата, когато се препъвах.