Храна за акули

21. Характеризиращо събитие

Идеята го събуди.

— По дяволите — рече Ей Джей и седна в леглото. — Как може да съм толкова тъп.

Още не се беше разсънил в единичната си стая в „Холидей Ин“ в Демойн. Опита се да проясни разсъдъка си. Провеси крака от леглото, стана и се приближи до телефона. Потърси личния номер на Мики и го намери на едно картонче в портфейла си.

— Ало? — изръмжа някой.

— Трябва да говоря с Мики Ало.

— Той спи.

— Кажете му, че го търси Ей Джей.

— Една минута.

Тийгардън използва времето, за да подреди мислите си. Започна да потропва нервно. Енергията го изгаряше като киселина. Беше се опитвал да измисли някакво характеризиращо събитие, което да отбележи точка пред електората. Характеризиращото събитие незабавно показваше на хората какъв е кандидатът. Така например Джеси Джексън доведе в родината заложниците от Средния изток, а Клинтън се подстрига в един подлез в Лос Анджелис. Избирателите веднага схванаха за какво става дума. Дебатът бе издигнал Хейз в очите им. Сутринта всички щяха да говорят за него. Но въпреки това Ей Джей се нуждаеше от нещо осезаемо, което да внуши на гласоподавателите, че посланието му е искрено. И го измисли, докато спеше.

Мики се обади след миг. Гласът му беше дрезгав от съня.

— Да?

— Тийгардън е.

— Да…

— Отнася се до стачкуващите шофьори. Имаш ли влияние сред тях?

Ей Джей знаеше, че синдикатът на шофьорите и мафията са дупе и гащи.

— Не по телефона.

— Утре сутринта непременно трябва да говорим за това. Няма да съжаляваш.

— Къде си отседнал?

— В „Холидей Ин“ в Демойн, стая седемдесет и шест.

Линията прекъсна. Ей Джей отново легна.

По дяволите, помисли си той, гениална идея.

В седем часа на другата сутрин Тони Нюйоркчанина почука на вратата. Тийгардън стана, отвори и видя продълговатото лице на телохранителя.

— Облечи се. Мики е долу в колата — заповяда Тони.

Ей Джей намъкна дрехите си, прокара пръсти през косата си и го последва. Заобиколиха хотела и отидоха на паркинга, където двама едри мъже в черни палта стояха пред един бял микробус. Очите им се стрелкаха из паркинга. Телохранителят отвори вратата и Тийгардън се озова пред Мики Ало. На коленете му имаше кутия с понички и картонена чаша с кафе.

— Видя ли това? — попита Мики и подаде на Ей Джей „Демойн Реджистър Гард“.

Заглавието беше написано с огромни букви и гласеше:

Подзаглавието беше:

Ей Джей вече знаеше, че реакцията ще бъде такава. Предишната нощ стоя до късно да гледа новините и всичките четири телевизионни мрежи наблегнаха на Хейз. Те показаха как Брентън Спенсър слиза от сцената и победоносното придвижване на Хейз към микрофона, последвано от словото му, докато останалите кандидати седяха зад него като хор от поддържащи певци.

— Ти се оказа прав — рече Мики. — Той се справи отлично.

— Вече поехме към върха. След няколко дни всички в Айова ще говорят за нас, но ако не поддържаме напрежението, ще се провалим. Измислил съм страхотно характеризиращо събитие, но ще трябва да ми помогнеш.

— Какво ти е необходимо?

— Преди да слезе от сцената, Брентън Спенсър предизвика Хейз да обедини работниците и управата в стачката на шофьорите.

— Да? И какво…

— Не знам кои са спорните въпроси в преговорите, но няма да е зле, ако довечера или утре шофьорите поканят Хейз да отиде в Ню Йорк.

Тийгардън се ухили нервно и развълнувано.

— Хейз се качва на влака — продължи той. — Държа да пътува с влак, защото всички обикновени хора ходят така на работа. Сетне пристига в Ню Йорк като Цезар в Рим. Докато светът наблюдава всичко това по телевизията, той влиза в стаята с работниците и управата и вратите се затварят. Всички мислят, че няма да направи нищо… А после — хоп! Вратите се отварят и той излиза след два часа заедно с председателя на профсъюза — онзи шишко Бъд Реник от едната страна, а от другата — шефа на Асоциацията на шофьорите.

— Том Бартъл — подсказа Мики.

— Точно така. И споразумението е постигнато. Заравят томахавката. Всички се усмихват. Камионите ще се движат. Настъпва всеобща радост.

Мики погледна Тийгардън.

— В стачката са заложени много пари. Шофьорите настояват за повишение на таксата за километър и за почасови тарифи. Едва ли ще отстъпят.

— Сигурен съм, че има проблеми, но нали каза, че искаш Хейз в Белия дом. Не те интересува колко ще струва това.

Мики погледна часовника си, после се вгледа изпитателно в Ей Джей.

— Добре. Ще се обадя тук-там и пак ще се свържа с теб.

— Направи го на всяка цена. Не ми пука какво ще обещаеш на шофьорите. Ще се погрижим за тях, след като вкараме Хейз в Белия дом. Слушай, ситуацията е създадена точно за нас. Тя ще характеризира Хейз като човек на действието. Това съвпада с посланието му. Осъществи го.

— Нещо друго? Искаш ли да уредя Хейз да стане папа?

— Не би приел пост, където няма да може да чука секретарките — усмихна се Тийгардън. — Но аз имам друга идея.

— Да я чуем.

— След като се представим добре в този щат, Скатина ще насочи ударите си срещу нас. Ще погледне през рамо, ще види, че Хейз го настига в рейтинга и ще започне да играе грубо… Ще се заяде със слабата законодателна власт на Хейз в Роуд Айланд. Може да изрови някоя жена, която е прекарала приятен уикенд с губернатора и сега иска снимката й да се появи на кориците на списание „Пийпъл“. Не бива да допускаме това.

— И какво предлагаш?

— В случая имаме работа с човек на име Скатина… Италианско име… Без да обиждам никого… Няма да е зле, ако хората започнат да се питат дали Лио няма връзки с мафията. Това ще го принуди да заеме отбранителна позиция за цели две седмици, докато пресата рови из кирливите му ризи.

— Мислиш ли, че ще стане така? — попита Мики, който започна да изпитва сериозно уважение към занемарения мъж до себе си.

— Разбира се. Все едно някой, за когото се знае, че иска да излезе чист, прави публична изповед.

— А какво ще кажеш за някой, когото съдят за подкуп на длъжностно лице? И той признава под клетва в съда за връзките на Скатина…

Мики имаше предвид текущия процес в Ню Йорк, където имаше добри връзки със защитата.

— Звучи обещаващо — ухили се Ей Джей.