Храна за акули

47. Мрак

Стаята беше малка и тъмна. Нямаше прозорци и въздухът лютеше от вонята на плесен и урина. Тя седеше със завързани зад гърба ръце. Раменете я боляха и беше жадна. В устата й беше напъхана някаква кърпа или хавлия. Отначало се разплака, но носът й се напълни със слуз, затрудни дишането й и тя едва не се задуши. За щастие осъзна опасността, преди да стане късно и в името на оцеляването си се застави да спре да плаче. Успокой се, каза си тя, дишай бавно. След няколко мъчителни минути освободи достъпа на въздух до белите си дробове.

Анита Фарингтън Ричардс беше ужасена, но бе решила, че единственият й шанс да оцелее, е да запази самообладание, да остане спокойна и да се надява да намери начин да поговори с похитителите си — хора, чиито лица не видя.

Беше излязла от губернаторското жилище в осем и трийсет. Сложи куфара в багажника на колата си и потегли към „Ривър стрийт“, където възнамеряваше да се срещне с адвокатката си Сюзан Солтър. Анита си бе уговорила среща с нея, без да казва на никого. Тя караше към кантората на Сюзан, когато на един червен светофар зад нея застана кафяв „Шевролет Камаро“. Една тъмна фигура изпълни страничния й прозорец. Преди да успее да извика, вратата се отвори и двама мъже се настаниха на предната седалка до нея. Анита започна да пищи, но единият я блъсна долу и натъпка кърпа в устата й. После се наведе и прошепна в ухото й:

— Мълчи или си мъртва.

Колата потегли и Анита чуваше шума на уличното движение и гласа на мъжа до шофьора, който от време на време даваше указания.

— Ей там, вдясно… В средата на улицата… Те ще отворят портата.

Анита се опита да раздвижи краката си.

— Мръднеш ли, ще те цапардосам по главата — каза мъжът.

После спряха. Разнесе се някаква остра миризма — вероятно на бензин. Покриха главата й с някаква качулка и й разрешиха да се надигне. Завързаха ръцете й зад гърба и я поведоха по неравния тротоар. Една метална врата се отвори. Бутнаха Анита нагоре по стълбите и сетне в стаята. Махнаха качулката от главата й, затвориха вратата и я оставиха в мрака.

Тя отчаяно се опитваше да се държи и да запази разсъдъка си. Беше я обзел вледеняващ страх, който периодично я тласкаше към безумието. Мислите й препускаха трескаво и се спираха на незначителни подробности от живота й. А сетне се впускаха в празното пространство.

О, боже… повтаряше наум тя, какво ще правят с мен? Как е възможно да ми се случи това?

Ей Джей беше изпратил самолета обратно в Мемфис, за да вземе представителите на пресата и предизборния щаб. Хейз остана в губернаторското жилище, а Тийгардън влезе в кабинета си. Седна на старото кожено кресло и се опита да си възвърне част от вълнението, което бе изпитал само преди няколко часа, когато научи резултатите от изборите в Супер Вторника. Но напразно. Радостта му бе изместена от ужасно безпокойство.

Хени Хендерсън се обади в дванайсет и десет. Секретарката каза обичайното „В момента мистър Тийгардън го няма“, но Ей Джей застана нащрек, когато тя попита: „Бихте ли повторили номера, мистър Хендерсън?“.

— Ще отговоря на обаждането — извика Ей Джей.

— А, той току-що влезе. Ще ви свържа — рече тя.

След миг Тийгардън чу гласа на председателя на кампанията на Андерсън — Шишкото.

— Е, предполагам, че си много щастлив — предпазливо започна републиканецът.

— Как я караш, Хени… Обаждаш се да уредим правилата на играта или просто ти липсвам? — попита Ей Джей човека, с когото не бе разговарял десет години, откакто Хени го нарече „безотговорен“.

— Хейз наистина се издигна от нулата. Мисля, че вече останахме само ние и вие.

— Хейз е изумителен кандидат. Той има страхотни идеи за Америка, Хени. Прониква право в народното недоволство.

— Това не е всичко, в което е проникнал.

— Какво искаш да кажеш?

— Познава ли една жена на име Бонита Мъни?

Стомахът на Ей Джей се сви.

— Като „пари“3 ли? Все едно израза „въргаляме се в пари“?

— Всъщност „въргаляме се“ е най-подходящата дума, защото тя казва, че Хейз я бил чукал. Бонита Мъни е шеф на туристическа агенция във Флорида. Явно Хейз е ходил там няколко пъти на почивка и не само се е пекъл на плажа. Искаш ли да чуеш описанието й?

— Да — отговори Ей Джей, а настроението му се развали.

— Висока е метър шейсет и два, тежи четирийсет и пет килограма и има платиненоруси коси и плосък като дъска за гладене стомах. Каза, че миналия юни са прекарали заедно два последователни уикенда… От седми до девети и от тринайсети до петнайсети.

— Господи, Хени, успокой се. Гласът ти звучи толкова щастливо.

— Преди да разпространим новината, реших да ти се обадя, за да дам възможност на Хейз да го отрече.

— Адски мило от твоя страна. Защо не изтича направо в редакциите на вестниците?

— Бих го направил, но Андерсън не ми позволи. Каза, че първо иска да даде на Хейз възможност да го отрече. Затова ти се обаждам. Може да изкараме още мадами, ако искаш, но мисля, че ще си твърде зает да заровиш това лайно, преди да е усмърдяло кампанията ти. Но трябва да знаеш, че след мис Мъни се е наредила цяла опашка от мацки.

— Голям гадняр си.

— Аз не съм ги чукал, Ей Джей. Аз съм само посредник. Ако не беше чувството за справедливост на Андерсън, утре щеше да четеш за това във вестниците.

— Трябва да говоря с Хейз. Убеден съм, че само търсите публичност.

— Точно така. Е, утре в девет часа ще съобщим новината на медиите, освен ако не изтъкнете някоя основателна причина да не го правим. И тази причина се нарича „алиби“.

— Кажи си номера.

Двамата размениха телефонните си номера и затвориха. Ей Джей се облегна назад и погледна към губернаторската къща.

— По дяволите — каза той, после скочи от креслото и хукна да разбере дали онова, което бе научил, е истина.

Хейз не го отрече. Седеше в кабинета си и гледаше навъсено през прозореца.

— Беше ли във Флорида на онези дати?

— Да… На Анита й правеха хистеректомия в Ню Йорк и аз взех самолета за Флорида.

— Страхотно. Махали са матката на съпругата ти, а през това време ти си пришпорвал някаква платиненоруса туристическа агентка. Господи!

— Виж какво, Ей Джей. Така беше. Истина е.

Тийгардън седна и се вгледа продължително в Хейз.

— Не мога да повярвам. Вчера пометохме двайсет щата по пътя си към Белия дом, а днес животът ми се сгромоляса.

— Твоят живот?

— Ами… Твоят живот се сгромоляса върху мен.

— Виж какво, не мога да й запуша устата.

— Имаше ли свидетели? — отчаян попита Ей Джей.

— Не съм пълен глупак.

Двамата седяха, без да говорят, и слушаха как стенният часовник отмерва секундите. После Тийгардън стана и бавно тръгна към вратата.

— Къде отиваш? Какво ще правиш?

Ей Джей погледна Хейз. В главата му започна да се оформя отчаян план. Щом бе стигнал толкова далеч, защо да не отиде до края?

— Ако ние не можем да спрем онази жена, все някой трябва да го направи.

— Не и Мики. Не можем да го оставим да избие половината хора, които познавам.

— Няма да се обърнем към Мики. Хени Хендерсън ще я спре.

— Но защо да го прави? Та нали той я намери.

— Ще я спре, ако интересите му го наложат. Трябва да създадем такава ситуация, че той сам да се откаже от онази мадама.

Ей Джей излезе от губернаторския кабинет, като остави Хейз напълно озадачен.

След пет часа те се срещнаха на паркинга на същата бензиностанция. Мики Ало беше сам зад волана на караваната.

— По-добре да сме само двамата — каза мафиотът.

— Да — съгласи се Ей Джей и се настани до него.

Караваната потегли по магистралата.

Спряха встрани от пътя, близо до буйната река, където се бяха срещнали за пръв път. Мики дръпна ръчната спирачка, стана и отиде в задната част на караваната. Ей Джей не си направи труда да го последва.

— Дойдох чак от Ню Джърси. Трябваше да взема тази шибана каравана от Пелико. Какво толкова важно имаш да ми казваш?

Тийгардън отмести очи от пискюлите на мокасините си и погледна през прозореца.

— Ами на политическия фронт се справяме много добре — бавно започна той, без да поглежда мафиота, — но имаме проблеми на семейния фронт. Хейз е проявил… недискретност. Срещал се е с няколко жени. Връзките са били краткотрайни, но изпълнени с плътски наслади.

— Слушай, престани да гледаш през прозореца. Аз съм тук. Второ, говори по същество. Какво искаш да кажеш — че Хейз чука леснодостъпни мадами, така ли?

— Не сега, а преди. След като се запознахме с теб, аз му казах да зареже тази работа и той ме послуша.

— Кой знае за онези истории?

— Ами това е проблемът. Ръководителят на кампанията на Андерсън ми се обади и каза, че са намерили някаква туристическа агентка от Флорида. Намекна, че разполагат и с още жени. Хейз си призна. Утре случаят ще бъде публикуван в пресата.

Мики стана и се приближи до канапето, като трескаво разсъждаваше.

— Е, и какви ще бъдат последствията? — попита накрая той.

— Много неприятни. Консерваторите и моралистите ще разпънат на кръст Хейз. Освен ако…

Ей Джей млъкна и най-сетне погледна Мики.

— Какво?

— Ако не измислим причина Хендерсън и Шишкото да се откажат от разгласяването на историята.

— Каква причина?

— Какво смяташе да направиш с Анита?

— Анита е решила да предприеме дълго пътуване. Ще напусне страната. Може да се върне, след като номинацията е сигурна, а може и да не се върне. Тя ще реши. В момента обмисля въпроса.

— Ами ако й се случи злополука? — изплю камъчето Тийгардън.

— Гледаш твърде много телевизия.

— Представи си, че Анита лети за Охайо, където довечера Хейз ще даде пресконференция. Самолетът може да се повреди…

Ей Джей млъкна. Не можа да довърши мисълта си, защото Мики му се усмихваше.

— Господи, изобщо не предполагах, че си такъв.

Ей Джей отмести поглед встрани и се опита да обясни какво има предвид.

— Хейз ще плаче по националната телевизия. Ще разтегнем случилото се… няколко месеца, дори по-дълго. Погребението ще бъде на корицата на списание „Тайм“. Хейз ще изнесе надгробното слово. Ще говори за любовта им, продължила трийсет и една години. Всеки ден ще ходи на гроба й и цялата нация ще скърби заедно с него.

— А републиканците няма ли да покажат оная проститутка?

— Няма. Шишкото ще стане за смях, ако атакува човек, който тъгува за съпругата си. Обещавам ти, че ще стане така. Това ще му навреди много повече, отколкото на Хейз.

Двамата замълчаха за минута, после Ей Джей продължи:

— Така ще решим едновременно два проблема. Анита изчезва, а заедно с нея и заплахата от развод. Освен това, според нашите вътрешни проучвания, хората намират, че Хейз е малко студен. Това ще ги накара да му съчувстват и ще затопли публичния му облик — обясни Ей Джей, използвайки логиката на Райън. — Шишкото няма да посмее да хвърли бомбата с мадамите.

Изведнъж Тийгардън се почувства като хванат в капан в караваната. Дощя му се да избяга от задушното помещение.

— Добре. Наеми самолет. Ще го направим така, че да не изглежда умишлено.

— А пилотите?

— Те не са важни, Албърт. Хората са машини от плът. Някои имат финансова или емоционална стойност. Ако не притежават едно от двете, изобщо не се броят. Бум — добави Мики, като насочи показалеца си към Ей Джей.

— По дяволите — тихо изруга Тийгардън.

Мики остави Ей Джей на бензиностанцията. Стратегът застана до колата си, а мафиотът го погледна от стъпалото на караваната.

— Наеми самолета с парите на кампанията. Довечера в шест и трийсет да чака на терминала за частни полети в Провидънс. Аз ще се погрижа за останалото — усмихна се Мики и добави: — Това те безпокои, нали?

Ей Джей се загърна в палтото си и кимна.

— Нека да ти кажа нещо, за да те успокоя — продължи Мики. — Всяка секунда около петстотин човека напускат тази земя. Някои загиват при автомобилни катастрофи, други получават сърдечни удари, трети се самоубиват. Докато си отиват от тоя свят, на тяхно място се раждат хиляда нови идиоти. Равносметката е петстотин души. Деветдесет процента от тях не стават за нищо. Един по-малко няма никакво значение.

— Ти си социопат…

— Добре дошъл в тъмната половина на планетата, Албърт.

Мики затвори вратата на караваната и потегли.

Ей Джей стоеше на бензиностанцията. Беше му студено и се чувстваше самотен.