Храна за акули

31. Равносметка

От една седмица Брентън Спенсър се чувстваше много зле. Нямаше почти никакви сили и това започна да личи в предаванията му. Не можеше да спи, защото главоболието му се влошаваше и го будеше посред нощ. Довличаше се, олюлявайки се, до банята, затваряше вратата, за да не го чуе съпругата му Санди и повръщаше в черната тоалетна чиния от оникс. Запази си час при лекаря, но се страхуваше да отиде. С него ставаше нещо ужасно лошо.

В деня, когато Джоузеф Ало почина, най-важната новина беше пътуването на Хейз Ричардс до Ню Йорк. Брентън я съобщи в емисията в шест, като включи репортажа от мястото на събитието на Дъг Майлс. Брентън седеше разсеян зад бюрото в студиото, когато чу в слушалката в ухото си разтревожения глас на Стив Израел.

— Хайде, Брентън, престани да блуждаеш. Трябва да говориш след репортажа.

Сценичният режисьор показа четири пръста, после три, два и посочи Брентън, който погледна в обектива и започна:

— Хейз Ричардс се качи на влака за Ню Йорк, за да направи един безплоден според повечето наблюдатели опит да реши един от най-сложните трудови спорове в Америка. Той ще отседне някъде в Манхатън, а на сутринта ще се опита да развърже възела между шофьорите и техните работодатели.

После Хол Рийд започна да съобщава за хода на предварителните избори. Брентън се зачуди дали не е болен от рак в мозъка. Каква беше причината за главоболията? След пет минути отново трябваше да се включи в предаването с последния кратък репортаж за смъртта на Джоузеф Ало. Стив Израел бе решил да не се спират подробно на тази новина по причини, за които Брентън се досещаше.

— Хайде, Брентън, ти си — каза Стив, когато камерата показа снимката на мафиота.

— Джоузеф Ало, собственик на верига от ресторанти, почина днес следобед в два и трийсет в дома си в Ню Джърси. Лекарите казаха, че от известно време страдал от белодробно дихателно заболяване. Мистър Ало беше на седемдесет и три години.

За предполагаемите му връзки в мафията не се спомена нищо.

Райън и Каз гледаха новините на черно-белия телевизор, който беше вграден в шкафа в хотелската стая. И двамата мълчаха. Всеки бе потънал в мислите си. Райън се притесняваше за Лусинда, чудеше се къде е тя, как ще й се отрази смъртта на баща й и как да намери начин да се свърже с нея.

— Трябва да изляза — каза той и погледна Каз.

Вече три дни лежеше в леглото и отиваше само до банята с помощта на Соломон. Завиваше му се свят, когато се изправеше. Животът му бе станал изключително муден. Неколкостотин пъти преброи плочките на тавана в стаята, като си представяше различни фигури. Видя, че по Канал 6 от четири следобед повтарят „Техникът“. Гледа две серии, като се опитваше да почувства част от вълнението, което бе изпитал по време на церемонията по връчването на наградите „Еми“, но сега всичко му се струваше тъпо и повърхностно. Собственият му претенциозен диалог звучеше престорено. Кенета дойде веднъж и смени превръзката на раната. Усмихна се и каза, че състоянието му бързо се подобрява. После тя и Каз излязоха в коридора и зашепнаха нещо. Когато се върна, Соломон отбягваше погледа му. И сега единственото желание на Райън беше да се измъкне от тази задушна, мрачна хотелска стая.

— Лекарят каза, че още не бива да ставаш.

— Майната му!

Райън се надигна, внимателно провеси ранения си крак от леглото и стъпи на пода. Опита се да стане, но кракът му се огъна. Каз изтича, хвана го и му помогна да се върне в леглото.

— Ще изляза оттук дори ако се наложи да пълзя по корем. Ако искаш, помогни ми, ако не — гледай.

Острата болка в крака бе намаляла. Райън се опасяваше, че мускулите му ще отслабнат. Трябваше да се движи. Каз му помогна да стане и погледна превръзката с надеждата, че Райън не е скъсал шевовете.

Двамата отбягнаха любопитните очи на проститутките, като минаха по тесния мръсен коридор към задния изход. Каз докара колата и помогна на Райън да се настани на предната седалка. Студеният нощен януарски въздух освежи Райън.

Обиколиха Трентън и намериха едно безлюдно и уединено ресторантче. Влязоха и седнаха в най-отдалеченото от вратата сепаре. Поръчаха пържоли и кафе и след като сервитьорката се отдалечи, се спогледаха изпитателно.

— Може и да не съм най-големият умник на света, но не мисля, че ти излезе от онези дървета и пръсна черепа на шофьора на Мики само за да се упражниш в стрелба. Нито че се грижиш за мен, защото искаш да ставаш болногледач.

— Защо не продължиш да говориш, а аз ще ти кажа кога да спреш?

Райън му разказа как Мики му се бе обадил, за решението си да се махне от Холивуд и да зареже съсипаната си кариера, за работата в Принстън, за спречкването в кабинета на Джоузеф и за подслушания телефонен разговор между Ей Джей и Мики за парите от Бахамските острови, за Хейз Ричардс и полета, за видеозаписа и за човека, който го нападна в „Савой“. Завърши с обезпокоителния спор с Мики в бараката за лодки и изрази убеждението си, че не е изиграл правилно картите си.

— Каква е връзката ти със сестрата на Мики? — попита Каз.

— Приятелка ми е. Познаваме се, откакто бях на петнайсет, а тя — на седем години.

— Мики вероятно ще поеме командването след смъртта на баща си — каза Райън, опитвайки се да смени темата на разговора.

— Значи семейство Ало се опитват да вкарат Хейз Ричардс в Овалния кабинет… Какъв кошмар! — Каз се замисли за миг. — Кампанията може да бъде страхотна пералня. Парите не могат да бъдат проследени.

Райън взе чашата с кафето, което вече беше изстинало.

— Когато видя репортажа за срещата на Хейз с шофьорите, ти каза, че съзираш почерка на Ей Джей. Какво имаше предвид?

— Тийгардън не позволява на Хейз да направи нищо, за което той не знае. Обзалагам се, че резултатът от стачката е предрешен.

— Мики може лесно да уреди това.

Двамата се умълчаха.

— Знаеш ли какво не ми е ясно в цялата история? — попита накрая Райън, като изтръгна Каз от мислите му. — Брентън Спенсър, един изключително способен коментатор, който е непоклатим и винаги се владее. Домакин е на национален телевизионен дебат и когато един от кандидатите го призовава да се извини за държанието си на сцената, той загубва самообладание. Не мога да го приема. Хора като Брентън Спенсър не действат под напора на чувствата. Мисля, че и той участва в играта.

— Защо не поговорим с него и да разберем? — предложи Каз, най-после съзнавайки какъв ще бъде следващият му ход.