Храна за акули

40. Стратегия

Сутринта Мики се опита да се свърже с майка си три пъти. Накрая си спомни номера на клетъчния й телефон и го набра от кабинета си в къщата в Ню Джърси. Апаратът иззвъня три пъти, после отговори един мъжки глас.

— Кой се обажда? — попита Мики.

Казоровски, който тъкмо бе спрял на паркинга пред мотела, позна гласа от няколкото записани телефонни разговори, на които бе чул Мики Ало.

— Телефонистът, който засича разговорите — отговори той, като се опитваше да задържи Мики на линията, без да знае какво да направи.

— Хей, няма такъв.

— Здравей, Мики. Как вървят нещата в мафиотските среди?

— Кой говори, по дяволите?

Долепил клетъчния телефон до ухото си, Каз слезе от колата и тръгна към мотела. Коул отвори вратата и когато влязоха, Лусинда скочи. Райън още спеше.

— Соломон Казоровски.

— Какво правиш с телефона на майка ми?

— Крайно озадачаващо, нали?

Каз написа „Мики“ на едно листче и го показа на Лусинда.

— Дай ми да говоря с него — каза тя.

— Тук има един човек, който иска да ти каже здрасти — рече Каз и й даде телефона.

— Да не си посмял да изпращаш още хора да го нараняват, Мики.

— Не знам за какво говориш, сестричке.

— Много добре знаеш. Изпратил си убиец при Райън. Остави го на мира, той не означава нищо за теб.

— Хей, сестричке, ти нямаш представа кое какво означава за мен. Ако искаш да си играеш на учителка с група умствено изостанали, изобщо не ми пука, но ако влезеш в моя свят и започнеш да ме прецакваш, ти си пепел. Дай ми Казоровски.

— Разбирам, че изобщо не съм те познавала.

— Ти знаеше онова, което аз исках да знаеш.

Лусинда беше сигурна, че в този момент очите му блестят и са безизразни. Треперейки от отчаяние, тя даде телефона на Каз.

— Да.

— Един милион долара, без никакви въпроси и ми ги даваш и двамата.

— Знаеш ли, това е смешно, Мики. Ти и твоите приятели мислите, че всичко се купува с пари. Но има други, по-важни неща. Ти ми отне всичко. Преди десет години ме злепостави, защото ти струвах скъпо, но на мен не ми пука за парите. И знаеш ли кое ми надървя оная работа?

— Кое?

— Да изпращам задници като теб в пандиза. И няма да спра, докато не те пъхна там.

Каз прекъсна разговора, преди Мики да отговори.

— Предложи ми един милион долара, за да ви предам. Мисля, че брат ти говореше напълно сериозно.

— Трябва да измъкнем Болт оттук. Мики ще изпрати убийците си. Ще ви намери — каза Коул.

— Как? — попита Лусинда.

— Той не е глупак. Знае, че Райън е ранен. Ще търси улични лекари като доктор Джаз.

— Познавах един мафиот, който изпрати главорези по магистралата. Носеха снимки и ги показваха във всяка бензиностанция — довърши Каз мисълта на Харис.

— Яхтата на Райън още ли е в Марина дел Рей? — обърна се Коул към Лусинда.

— Не знам.

— Сигурно е там. Веднъж ме заведе там.

— Чудесна идея — съгласи се Каз. — Ще ви закараме до Лос Анджелис. Качете се на яхтата и отплавайте. Ще задържа клетъчния телефон, в случай че искате да ми се обадите.

— Да ти казваме ли къде се намираме? — попита тя.

Каз поклати глава.

— Ако Мики хване Коул или мен, не мога да гарантирам, че няма да издадем местонахождението ви. Човек си развързва езика, когато го залеят с керосин и подпалят дрехите му.

— Ти ще шофираш — рече Коул. — Мики сигурно ще наблюдава летищата.

— Не мога да го закарам чак до Западното крайбрежие в това състояние. Пътуването ще го убие — възрази Лусинда.

— Има начин да използваме един самолет — предложи Каз. — Мики няма да го открие, защото той официално не съществува.

Каз въртя телефона почти два часа, опитвайки се да намери Дик Меткалф. Накрая го откри чрез сестра му, която даде на Соломон номера на приятелката му във Върмонт. След половин час Каз се свърза с Дик.

— Не мога да открадна собственост на правителството, Каз — каза Дик, след като чу какво иска бившият федерален агент.

— Слушай, Дик, никога не съм искал нищо от теб, но този човек трябва да стигне до Западното крайбрежие.

— Кой е той?

— По-добре да не знаеш. Ще го закарам във фермата за зайци. И ти ще го вземеш оттам.

— Как можах да се сприятеля с теб?

— И двамата чукахме съпругата на полковника във Форт Браг, не си ли спомняш?

— Да, вярно. Добре, ще измисля нещо. Ще се видим след два часа.

Каз упои Райън за полета, сложи го да легне на задната седалка на микробуса на Коул, после се обади на доктор Джаз и поиска още антибиотици. Кенета им донесе лекарствата на паркинга. Тя прегледа раната и смени превръзката, докато Райън спеше. Лусинда отвори чантата си и пъхна неколкостотин долара в ръката й.

— Благодаря. Вие с баща ти спасихте живота му!

Чернокожата жена се усмихна и й обясни как да предпазва Райън от инфекции.

Фермата за зайци, предназначени за лабораторни изследвания, се намираше в югозападната част на Ню Джърси. На изток от зайчарниците имаше дълга павирана писта, в края на която чакаше самолетът.

Коул спря под крилото на четиримоторния самолет, който нямаше отличителни знаци.

Дик Меткалф се оказа хубав, четирийсетгодишен чернокож авиатор. Беше висок и имаше шоколаденокафява кожа и дяволита усмивка. Пилотираше самолети за „Еър Америка“ — секретните въздушни линии на ЦРУ. Двамата с Каз бяха работили заедно върху не един федерален случай.

Райън продължаваше да спи.

— Не ми каза, че ще го возя като куфар — отбеляза Дик.

— Изпи твърде много уиски — отговори Каз, оглеждайки самолета. — Откъде намери тази антика?

— Е, не мога да гарантирам, че няма да паднем в някоя нива. Пожелах доброволно да го закарам до Локхийд за ремонт. Единият мотор не работи. Това беше единственият самолет, който можах да намеря.

— Ще успееш ли да излетиш с три мотора?

— Направих го веднъж, но е много трудно.

Каз се ръкува официално с Лусинда и рече:

— Ти си свястно момиче. Съжалявам, че се държах грубо. Грижи се за себе си и за него.

— Приемам извинението.

Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата.

Тримата мъже успяха да вкарат Райън в кабината. Той така и не се събуди. После Дик помогна на Лусинда да се качи, затвори задната врата и закопча колана на Райън. Седна пред контролните уреди и включи трите мотора. Отвори клапаните и отключи спирачките на колелата.

Стигна до края на пистата, прекръсти се и потегли. Не беше съобщил плана на полета, нито имаше радиовръзка. Предавателят му писукаше на честотите на ЦРУ, така че щеше да получи информация по военните канали, но що се отнасяше до военновъздушните сили, този полет никога не се бе състоял.

Каз и Коул гледаха угрижени как самолетът се засили с гръм и трясък по пистата и излетя. Тромавият транспортен „С-54“ едва не закачи дърветата в края на нивата, разминавайки се на няколко метра с катастрофата.

Каз знаеше, че е невъзможно, но когато самолетът се отправи на изток, му се стори, че чува победоносния вик на Дик.