Храна за акули

25. Убийство

Мики се прибра в кабинета си и видя, че таксито замина. После сложи във видеото касетата, която Райън му бе дал.

Записът беше унищожителен. Хейз Ричардс хленчеше и плачеше. Сетне започна да издава заповеди, като се молеше да върнат самолета. Мики разбра, че трябва да вземе оригинала и всички копия. Вече беше сигурен, че Райън е негов враг. Извика Тони Нюйоркчанина, който правеше кафе в кухнята.

— Имам проблем — каза той на убиеца с продълговатото лице. — Трябва да премахнеш един човек.

Убийствата бяха специалитетът на Тони. Беше пречукал около двайсет души. Той мълчаливо последва Мики, който го заведе до джипа.

— Не го прави наблизо и не искам парчетата от него да хвърчат във въздуха. Увери се, че няма да се върне от оня свят. А преди това да ти даде всички копия от видеозаписа, който е направил. Не желая никой да разбира за тях. Ясно ли е?

— Да.

Тони отиде с джипа до Кейп Мей и паркира на улицата. След две пресечки намери една отключена зелена „Кънтри Скуайър“, модел ’91 година. Качи се, сложи си ръкавици, включи мотора и потегли. Спря пред „Кейп Мей Ин“ точно когато Райън Болт излезе с пътническата си чанта и се качи в чакащото такси.

— Точно навреме — измънка Тони.

Но вместо да се отправи към летището, таксито тръгна към града и спря пред агенция „Херц“ за даване коли под наем. Нюйоркчанина изчака, докато Райън плати на шофьора и влезе вътре.

След няколко минути Райън се качи в един бял „Ленд ровър“, пое към магистралата и свърна в посока Принстън. Тони беше след него. Райън караше много бавно, сякаш се страхуваше, че е зад волана. Тони погледна часовника си. Беше едва седем сутринта. Уличното движение още не беше натоварено. Сега беше моментът да действа. Огледа шосето, после се приближи до ленд ровъра, изчаквайки сгоден момент.

Нюйоркчанина беше научил занаята още като юноша, когато работеше за баща си в кланицата на компания „Уест Джърси, пакетиране на месо“. Стоеше по четири часа в кръвта и мръсотията, стиснал пистолет двайсет и втори калибър, зареден с куршуми дум-дум. Спокойно стреляше в ухото на добитъка и заличаваше мислите на животните със струя кръв. Усъвършенства техниката си с няколко танцови движения, научени в дискотеката. Неколцина от работниците в кланицата се ужасяваха, като гледаха как якото момче прави пируети, последвани от оглушителни изстрели и кравата се свлича тежко на пода. Тони обожаваше работата си. Обичаше медния вкус на кръв в устата си.

Когато убиваше хора, Тони не правеше разлика. Те бяха само късове месо, двукрак добитък. Още използваше пистолета двайсет и втори калибър с къса цев. С куршумите дум-дум поразяваше първо главата, после сърцето. Един от легендарните улични убийци на мафията на име Джими Хатс му каза този номер. Вторият изстрел в сърцето спирал кървенето и Тони се беше уверил, че това е вярно.

Райън се учуди, че отново шофира с лекота. Сковаващата паника, която го парализираше всеки път, щом седнеше зад волана, изчезна като кошмарите за сянката.

В този отрязък от пътя имаше видимост четиристотин метра, затова той увеличи скоростта. Двулентовото платно изглеждаше пусто, но изведнъж отзад се появи една зелена кола, изравни се с него и се опита да го изтика в канавката. Райън завъртя волана и блъсна колата.

Боята на двата автомобила се олющи. Гумите изсвириха.

Райън видя, че зад волана седи Тони Нюйоркчанина. Мускулите на дебелия му врат бяха събрани на възли, а зъбите — решително оголени. Ленд ровърът се стрелна вдясно. Колелата му затънаха в снежните преспи. Колата се плъзна и спря. Тони бързо слезе и опря пистолет до лицето на Райън.

— Слизай — излая той. — Качвай се в моята кола, зад волана.

Райън погледна в дулото на пистолета двайсет и втори калибър. Тръгна бавно към зеления автомобил с надеждата, че ще мине някоя кола. Нивото на адреналина му рязко се повиши. Ушите му започнаха да пищят. Страхуваше се, но изпитваше и още нещо… Гняв. Беше му писнало.

— По-бързо — изръмжа Тони.

Райън седна зад волана, а Тони хвърли куфарчето и чантата му на задната седалка. После се настани до него и насочи пистолета.

— Хайде, тръгвай. Карай бавно.

Тони искаше да се отдалечат от ленд ровъра, сетне да намери усамотено място встрани от пътя и да скрие откраднатата кола. Щеше да завърже Райън и да го обработи, за да разбере къде са видеозаписите. После щеше да го убие и да извади одеялото и лопатата. Последното причастие и погребението щяха да свършат преди обед. Щеше да остави колата отключена някъде в гетото Трентън. Някой дрисльо несъмнено щеше да я открадне, да остави отпечатъци и да освободи Тони от подозрения.

През последните десет минути Райън крадешком отвинтваше металния индикатор за мигачите. Беше почти свършил, когато Тони каза:

— Завий надясно.

Намираха се на петнайсет километра западно от Мелвил, на междущатско шосе 47. От двете страни на пътя имаше гъсти кипариси. Тони забеляза един коларски път, който минаваше през дърветата.

Райън зави и погледна към пистолета в ръката на Тони. Опитваше се да прецени дали може да рискува да блъсне колата, за да спечели някакво предимство. Дулото беше насочено към главата му и не потрепваше. Нюйоркчанина заговори с дрезгав шепот, сякаш прочете мислите му.

— Дори не си го помисляй. Това нещо е заредено с куршуми дум-дум. Ще те направя на кайма.

Райън реши да изчака.

— Спри там — заповяда Тони и посочи една полянка в края на коларския път.

Райън натисна спирачките и издърпа индикатора, като се зачуди дали ще му послужи за нещо.

Нюйоркчанина му направи знак да слезе.

— Застани там, до насечените дърва — каза той и махна към купчината пънове, струпани в края на пътя.

Райън се приближи до тях. Отнякъде се чуваше бълбукане на поток.

Тони извади куфарчето и пътническата чанта и ги пусна на земята.

— И така — грубо продължи той. — Да изясним нещо. Мики каза да не те удрям, освен ако не направиш някоя глупост. У теб са видеозаписите на губернатора Ричардс. Трябва да ми ги дадеш.

— Дадох касетата на Мики. Няма други — излъга Райън.

Без предупреждение Тони стреля над рамото му. Куршумът дум-дум се заби в дървото до главата му, а дупката, от която излезе, беше голяма колкото грейпфрут. Разхвърчаха се трески. Райън погледна дървото ужасен.

— Хайде, Болт, аз не съм някой пикльо от телевизионен сценарий. Къде са оригиналните ленти?

Райън знаеше, че ако каже истината, ще се приближи до смъртта. Нюйоркчанина се наведе и се опита да отвори куфарчето. Оригиналите бяха там. Намереше ли ги, всичко беше свършено.

— Как се отваря това? Каква е комбинацията?

— Не си спомням — неубедително отговори Райън.

Тони насочи пистолета към ключалката и стреля. Куфарчето се отвори и трите видеокасети се изтърколиха на земята.

Тони ги вдигна и ги погледна.

— Това ли е всичко?

— Не. Направих копия.

Нюйоркчанина му се усмихна, после хвърли касетите на земята и започна да ги тъпче. Счупи ги и издърпа лентата. Райън помисли да го нападне, докато ръцете му бяха заети, но Тони отново разгада мислите му и насочи пистолета към него.

— Няма да умреш, Болт. Освен ако не направиш някоя грешка.

Тони извади запалка и подпали лентите, които почерняха и се нагърчиха.

— Знаеш ли какво мисля? — попита той, докато лентите тлееха.

Силите изведнъж напуснаха Райън.

— Мисля, че това е всичко. Няма други копия.

— Грешиш.

— Обърни се, Болт.

— Какво ще правиш?

— Ще те помоля да се обърнеш, докато се махна оттук — излъга Нюйоркчанина, щракна петлето на пистолета и се приготви да застреля Райън.

Искаше му се да е в кланицата, където можеше да действа отблизо и да усеща топлината на животните. Харесваше му да ги застрелва, изпълнявайки танцовите движения, докато големите волове стояха и чакаха. Ала Болт беше бърз и Тони трябваше да стои на разстояние.

— Хайде, обърни се — заповяда той.

Райън знаеше, че няма време. Обърна се, стъпи здраво на десния си крак, после се завъртя и запрати индикатора към Тони, който го видя твърде късно. Металното острие го удари над дясното око. Нюйоркчанина стреля преждевременно и първият му изстрел не уцели мишената. Райън се хвърли към дърветата, а Тони стреля втори път и го улучи в лявото бедро. От крака на Райън се откъсна голямо парче. Той залитна и падна по гръб в мокрите листа. Тони мигновено насочи пистолета към него, като бършеше кръвта от окото си.

— Ще пропуснем последната молитва, задник такъв.

Изведнъж главата на Тони Нюйоркчанина се разпръсна на хиляди парчета.

Във въздуха се разхвърча червеникава мъгла и кости, които се посипаха върху Райън. Обезглавеният торс на Тони остана за миг над Райън. Ръката му още стискаше оръжието. После Нюйоркчанина изпълни последните си танцови стъпки. Левият му крак се прегъна, тялото се завъртя в кръг и се сгромоляса на една страна.

Райън се вцепени. После забеляза някакво движение в дърветата и един як мъж на средна възраст бавно тръгна към него. Беше облечен в хавайска риза и сако. Държеше огромен „Магнум 357“. Приближи се до Райън и го погледна.

— Здрасти. Аз съм Казоровски. Виждам, че трябва да изтупам праха от дрехите ти — каза бившият федерален агент.