Храна за акули

13. Да търсиш пони

Вратата се отвори и Райън се озова във водовъртеж от трескава дейност. На тесния бетонен етаж, където имаше няколко кабела, малко мебели и никакви килими, обикаляха двайсетина души. Един доброволец вадеше от кашон знаменца от последната предизборна кампания на Хейз Ричардс за губернатор. Щабът на Ричардс в Роуд Айланд беше пример за организиран хаос. Вен и Ван говореха по телефоните и се опитваха да запазят места за полета до Айова.

— Трябват ни най-малко четирийсет места… За Демойн… Добре, запазете ги — каза Вен, тръшна слушалката и погледна Райън.

— Аз съм Райън Болт. Търся Малкълм Рашър. Той ме очаква.

— Малкълм — изкрещя с всичка сила Вен.

Една врата се отвори и през пролуката надникна Малкълм Рашър. Беше красив чернокож, професионалист. Носеше очила без рамки.

— Какво? — извика в отговор той.

— Ето го — каза Кен Венабъл.

Райън се представи и двамата се ръкуваха.

— Вие ли ще правите документалния филм? — попита Малкълм.

— Да ви кажа право, мистър Рашър, не знам какво правя тук.

— В момента събираме щаб. Всичко трябва да стане много бързо. Имате ли екип и апаратура?

— Разбирате ли какво се опитвам да ви кажа?

— Може би. Елате.

Той въведе Райън в залата за съвещания, където имаше една очукана дървена маса. Около нея седяха пет-шест души и разговаряха.

— Седнете и затегнете колана, Райън.

След няколко минути пристигнаха и останалите членове на предизборния щаб и Малкълм затвори вратата. Бяха общо десет.

— И така, моля, запазете тишина и включете касетофоните си — започна Малкълм. — Няма да повтарям. Може да задавате въпроси, но само по същество.

Всички извадиха малки касетофони и ги включиха. Райън съжали, че само той е неподготвен.

— Да започнем с представянето. Довечера в шест ще се съберем да разпределим задачите. Всички трябва да се познавате, да знаете професиите си и телефонните си номера. Ако някой от вас мисли, че това е глупаво, тогава не сте участвали в предизборна кампания, където хората не се познават. Аз съм написал името, професията си и телефонния си номер на един лист, който е на дългата маса отвън. Вдясно от мен е председателят на нашия щаб, Албърт Джеймс Тийгардън или Ей Джей.

Ей Джей махна с ръка.

— Аз ще се занимавам със стратегията, посланието и социологическите проучвания заедно с Кен Венабъл и Гай Вандергот. Ако имате идеи, искам да ги чуя. След малко ще ви кажа още нещо. Листът със сведенията за мен е на масата.

После стана една хубава жена. Пепелявокестенявите й коси бяха като коприна, а фигурата говореше за часовете, прекарани в гимнастическия салон.

— Аз съм Сюзан Уинтър, личният служител.

Райън не беше чувал този термин и се зачуди какво означава.

Малкълм видя изненаданото му изражение.

— За онези, които не знаят, личният служител е човекът, който е постоянно с кандидата. Тя ще отговаря за хотелските стаи, допълнителните телефони в апартамента и ще се грижи в хладилника да има всичко необходимо. Сюзан отговаря и за програмата. Ако губернаторът трябва да отиде на пресконференция, тя ще му напомни.

Райън записваше всичко в едно жълто тефтерче.

— Видал — продължи Малкълм.

Видал Браун стана. Изглеждаше поразително. Беше наполовина французин и наполовина индианец. Завършил бе „Колгейт“. Райън го беше виждал. Браун ръководеше пресконференциите на Демократическата партия.

— Аз съм секретар по печата. Искам всички да бъдат на разположение по двайсет и четири часа в денонощието. Обичам предложенията. Справката за мен е също на онази маса.

До него седеше една блондинка с гумени гривни на китките, в които бяха натъпкани телефонни съобщения.

— Каръл Уакано. Аз отговарям за финансирането на кампанията. Ако чуете, че някой желае да даде пари за Хейз Ричардс, веднага ми кажете името му. Между другото, всички суми над петстотин долара, изпратени по пощата, трябва да бъдат описвани заради ревизията. По-малките суми отпадат от това ограничение.

— Рик и Синди Рошар — каза Рик и двамата със съпругата си станаха. — Ние ще бъдем авангардът в Айова. Ще се погрижим за настаняването и ще запазим време в местната телевизия. Не е необходимо да ви казваме, че първият дебат във вторник ще бъде много важен. Надявам се, че кандидатът ще е готов за него.

— Когато отидем в Айова, Хейз няма да отседне в хотел „Савой“ с другите кандидат-президенти — каза Рашър. — Той ще бъде в някоя ферма. Семейство Рошар ще намерят фермер, който е на път да се разори. Човек с тъжна история. Хейз ще пренощува там.

— Страхотна идея — отбеляза Рик.

После дойде редът на Райън.

— Аз съм тук, за да направя документален филм. Не съм написал информацията за себе си, но ще го сторя незабавно.

Той седна, защото не знаеше какво друго да каже.

— Искам да филмирате пресконференцията в Провидънс, когато Хейз ще заяви намерението си — рече Малкълм. — Как ще озаглавите филма?

— Не знам… Не съм мислил по този въпрос.

— Необходимо ни е зашеметяващо заглавие. Нещо като…

— „Виелица в Айова“? — предложи Ван.

— Да, точно така — съгласи се Ей Джей. — Но виелиците са студени, а нашият кандидат е горещ.

— „Прериен огън“ — обади се неволно Райън.

— Идеално. „Прериен огън“ — ухили се Ей Джей. — Това ще бъде заглавието на филма. Ние ще бъдем единствените, които ще имат хубави записи на Хейз Ричардс и телевизионните мрежи ще бъдат принудени да използват нашите материали. Поискат ли ги, ще трябва да ги пуснат несъкратени.

После станаха Вен и Ван и казаха, че са специалисти по проучване на общественото мнение.

— Знаете в какво се състои работата ни — заявиха те и седнаха.

Райън не знаеше, но си отбеляза да разбере.

Другите двама бяха отговорници по кадрите и връзките с медиите. Райън си записа как изглеждат, за да разговаря с тях на срещата в шест часа.

Малкълм се облегна назад.

— Кандидатът е губернаторът Хейз Ричардс. Всички тук сте професионални служители в предизборни кампании и услугите ви се заплащат. Някои от вас имат повърхностна представа за кандидата. Стратегът на кампанията Ей Джей Тийгардън ще ви обясни какво е посланието му. Той познава Хейз от дете… Ей Джей.

Тийгардън стана бавно от стола. Той познаваше повечето хора тук. С някои бе работил и преди и ги бе наел и за тази кампания.

— Когато бях малък — усмихнат започна той, — всяка Коледа молех родителите си да ми купят пони…

Някои от присъстващите бяха чували историята и започнаха да се усмихват.

— Всяка Коледа поглеждах под елхата, но там все нямаше пони. Търсех в кухнята, в гаража. Оглеждах цялата къща. Исках да яздя понито до училище, да го храня и да го галя. Но винаги получавах ролкови кънки. И така, обувах кънките и знаете ли какво ставаше?

— Да не би да ти е излизал мазол, Ей Джей? — ухили се Видал.

— Можеш да се обзаложиш, Видал. Излизаше ми. И знаете ли защо? Защото бях толкова нещастен, задето не получавах пони, че се пързалях часове наред, за да се отърся от разочарованието. А сега, какво общо има тази детска история с кампанията?

Той се усмихна, прокара пръсти през рошавата си брада и продължи:

— Още търся понита. Понито е олицетворение на всичко хубаво, а мазолът — на лошото. Трябва да внимаваме да не ни излезе мазол. Преди десет години направих едно проучване. Зададох на определени групи хора от цялата страна няколко въпроса. Миналата година зададох същите въпроси на други групи, подбрани по същия социален и демографски признак. Преди десет години деветдесет процента отговориха положително на въпроса дали политиците се интересуват от тях. Дори да не са били винаги съгласни с резултата, те мислеха, че избраните от тях представители на властта се грижат за интересите им. Само десет години по-късно осемдесет и пет процента отговориха отрицателно на този въпрос. Пълен обрат в мненията. Осемдесет и пет процента от жителите на тази страна вече не вярват в системата. Смятат, че на политиците не им пука за тях. Не виждат никаква разлика между Демократическата и Републиканската партия. Писнало им е. Сърдити са… Разгневени са, но въпреки това не се чува глас, който казва: „Аз мога да оправя това. Мога да направя така, че системата да заработи“. Пресата не пише за това отчаяние. То не е новина, защото всички го приемат. Тази масова промяна на мнението минава незабелязана, не съобщена и нерешена. Живеем в центъра на втората велика американска революция, а никой не говори за нея. Е, време е да променим това. Ние имаме най-силното и завладяващо послание, което можете да си представите. Ние ще обуздаем гнева и отчаянието. Ние ще бъдем кандидатите на промяната. Досега Хейз не се е кандидатирал за национален пост, но другите съперници от години сучат от гърдите на народа. Те са част от системата, на която се гневи американското общество. И така… Какво е посланието? То е просто и ще бъде ясно и красиво като изгрева в Айова.

Той огледа присъстващите и изчака една минута за драматично въздействие.

— Хейз Ричардс ще накара Америка отново да заработи за теб.

Всички записаха това в тефтерите си.

— Конгресът вече няма да има среднощни заседания, на които тайно да гласува повишение на заплатите си. В гаража на Сената няма да има лимузини. Никакви закони, стимулиращи бюджета. Никакви помощни програми за милиарди долари за фъстъчените ферми. Никакви президентски самолети. Повече никакви лъжи, кражби, данъци и разходи. Не! Хейз Ричардс, човекът от Провидънс, е един страничен наблюдател в политиката, на когото всичко това не му харесва, както и на вас. Хейз Ричардс ще накара Америка отново да заработи за нас!

Гласът му отекваше из малкото помещение. Той огледа обърнатите към него лица.

— И това, приятели мои, е понито, което всеки американец търси. Внушим ли това послание, ще спечелим президентските избори.

Присъстващите започнаха да кимат и да се усмихват.

— Ние сме над обикновените проблеми — рече Малкълм. Гласът му прозвуча тихо след пламенното слово на Тийгардън. — Няма да обсъждаме участието на хомосексуалисти във войската, нито общественото здравеопазване, емиграцията, правата на жените или програмите за малцинствата. Ние ще говорим за Америка, която е загубила контрол над системата. Искаме го обратно и Хейз ще ни го осигури.

— Хейз Ричардс ще накара Америка отново да заработи за нас — завърши Тийгардън. — Това е посланието. Малкълм ще ви разясни стратегията.

И седна.

Екипът се умълча и слабият чернокож професионалист заговори:

— С повечето от вас сме разисквали стратегията — каза Малкълм. — Тя е проста. Трябва да се представим безупречно на дебата във вторник, ако искаме националните медии да ни обърнат внимание. В момента Лио Скатина има над петдесет процента в Айова, но това се дължи само на името му. Той е познато лице, но ние можем да го изпреварим. Останалите трима имат скромен и еднакъв процент. Около двайсет процента от избирателите още не са решили за кого ще гласуват. Нашата цел е да ги шашнем на дебата в Демойн, а после ще оставим всичко на пресата.

— По този въпрос имам лоши новини — обади се Видал. — Поради финансови затруднения повечето телевизионни мрежи са намалили времетраенето на политическите изяви в Айова. Единствената телевизия, която ни изпраща екип за отразяване на живо, е Ю Би Си. Е, Си Ен Ен ще бъде там, както обикновено, но дори тяхното предаване ще бъде съкратено.

— Онова, което трябва да направим в Айова, е да вземем двайсет процента и да се наредим плътно след Скатина — каза Малкълм. — Успеем ли, все едно ще полетим с ракета. Всичките ни усилия трябва да бъдат насочени към Айова.

— А Ню Хампшър? — попита Сюзан Уинтър.

— Без Айова няма да има Ню Хампшър — рече Малкълм.

Съвещанието свърши и Видал се приближи до Райън.

— Познавате ли някой от Ю Би Си? — попита той.

— Коул Харис е женен за една моя приятелка.

— Коул Харис е въздухар. Удариха му секирата преди два месеца. Правеше сериал за подземната престъпност, но комисията по новините го отряза. Той обвини Стив Израел в заговор и на следващия ден го уволниха.

— Наистина ли? — учуди се Райън, като си спомни енергичния чернокос новинар, който прекара известно време в Лос Анджелис. — Познавам и политическия редактор на Стив Израел от „Елипсата“ в Ню Йорк.

„Елипсата“ беше стая на двайсет и третия етаж в Черната кула на Бродуей, където се помещаваше Ю Би Си. Бяха я кръстили така заради овалната й форма. Бюрата на новинарите и продуцентите бяха обърнати към подиума. В средата се намираше сцената за нощните новини с Брентън Спенсър.

— Добре. Свържи се с него. Аз ще се обадя на Брентън Спенсър — каза Видал.

Брентън Спенсър беше звездата коментатор и изпълнителният директор на нощните новини в Ю Би Си. Рейтингът му падаше от шест месеца насам. Онова, което Брентън не знаеше, беше, че съдбата му бе отредила да бъде първото голямо пони в предизборната кампания.