Храна за акули

67. Подвижни телевизионни станции

Намериха ПТС със сателитна чиния и подвижен контролен център по-лесно, отколкото Коул предполагаше. Райън включи сутрешните новини и говорителят съобщи, че на другия ден на стадион „Джайънт“ ще се играе футболният мач на седмицата. Подвижната телевизионна станция и екипът вероятно вече бяха там.

Намериха двата камиона, паркирани на служебната алея в стадиона. Бяха взели едно сиво комби. Спряха на паркинга. Минаваше полунощ в неделя сутринта. Останаха в колата и гледаха подвижната сателитна чиния, разположена в задната част на подвижната телевизионна станция и огромния контролен център, намиращ се в камион с осемнайсет колела.

— Ето я — каза Дърдоркото, с обич поздравявайки стария си приятел.

Райън имаше известен опит в шофирането на тежкотоварни камиони и смяташе, че ще се справи.

Той предложи двамата с Лусинда да откраднат камионите. Ако не успееха и ги заловяха, опитният телевизионен журналист, Наоми и Джон щяха да потърсят друга излъчвателна техника.

Наблюдаваха мълчаливо около двайсет минути, за да се уверят, че никой не охранява апаратурата. После Райън излезе от колата. Кракът му изтръпна и той се почувства неловко, докато изваждаше щангата от багажника. Сетне двамата с Лусинда тръгнаха към камионите.

Служебният вход беше отключен. Райън се качи на стъпалата на подвижната телевизионна станция и погледна в кабинката. Зад предната седалка имаше легло. Пердето беше спуснато.

Той слезе долу и прошепна на Лусинда:

— Ще счупя стъклото и ще отворя вратата. Ако вътре спи някой, ще се опитам да се справя с него. Дръпни се назад.

Не бе предполагал, че ще се наложи да удря невинен шофьор с щангата по главата. Надяваше се, че ще овладее положението, без да прибягва до насилие. Ако имаше алармена система, трябваше бързо да я изключи.

Изведнъж го налегнаха съмнения. Замисли се за Каз и за пореден път пожела бившият федерален агент да беше с тях. Да мърмори недоволно, да дъвче незапалена пура и да им казва какво да правят. Райън знаеше, че сега всичко зависи от самия него.

Замахна с щангата и строши стъклото. Алармата се включи и огласи тихата нощ. Някой дръпна пердето и Райън се озова на крачка от един стреснат мъж в джинси, фланелка и с посивяла брада.

— Мамка ти — изруга шофьорът.

Райън протегна ръка, сграбчи го за фланелката и го издърпа от предната седалка, без да изпуска щангата.

— Изключи шибаната аларма — заповяда Райън.

— Какво?

Райън удари с щангата по дръжката на вратата, за да предизвика реакция.

— Добре, добре, приятел. Не се вълнувай.

Шофьорът бръкна под таблото и изключи алармата.

— Дай ми ключовете — нареди Райън и мъжът се подчини. — А другият камион? Имаш ли ключове за него?

Човекът поклати уплашено глава.

Лусинда изтича до подвижната телевизионна станция и издърпа жиците на запалването. После ги доближи една до друга и моторът забръмча.

Райън изкара уплашения шофьор от кабинката и седна зад волана. Камионът беше по-различен от онези, които бе карал преди години, но се надяваше, че се управлява горе-долу по същия начин. Завъртя ключа и запали двигателя. Шофьорът се обърна и хукна в мрака.

Коул гледаше удивен как огромните камиони се отделят от оградата. Двете превозни средства започнаха бавно да се придвижват по служебната алея за коли.

Последва ги. Райън зави надясно, покрай кортовете за тенис, където всяка година се състоеше откритият шампионат на Съединените щати. Накрая запалиха фаровете и поеха по магистралата за летище „Кенеди“.

Сърцето на Райн туптеше лудешки. Превключи скоростите и големият мотор изръмжа.

Райън осъзна, че се усмихва.

През деня бяха забелязали един паркинг за продажба на камиони, който се намираше вдясно от магистралата, на четири километра от стадион „Джайънт“. На табелата пишеше, че в неделя пазарът е затворен. Бяха решили да скрият камионите там, сред другите. Щяха да покрият издайническата сателитна чиния и да се надяват да изкарат така деня.

Джон и Коул решиха да излъчат предаването в неделя вечерта поради няколко причини. Първо, тогава дежуреха вторите екипи, които щяха да се объркат повече от редовните, когато прекъснеше захранването. Този смут щеше да им спечели няколко допълнителни минути. И двамата се притесняваха за АТРС. Започнеха ли излъчването, щяха да издадат местонахождението си. Ала не казаха на другите. Това беше проблем, който не бяха решили. Втората причина, поради която избраха неделя вечерта, беше, че тогава зрителската аудитория беше най-многобройна. Трето, улиците не бяха оживени и шансовете им да стигнат до Черната кула с откраднатите камиони, бяха относително по-големи. Коул искаше да се включат, преди по Си Би Ес да започне предаването „Шейсет минути“, защото броят на зрителите тогава беше най-голям. Накрая решиха да се вместят в рамките на бившите „Новини в шест“ на Брентън Спенсър — ирония, която не развесели никого.

Докараха камионите пред боядисаната в червено и бяло ограда. Коул грабна щангата и счупи катинара, после отвори портата и Райън паркира откраднатия камион между един бял „Кенуърт“ и син „Мак“. Лусинда спря подвижната телевизионна станция зад офиса. Сърцата им туптяха лудешки. Веднага щом угасиха фаровете, по магистралата профучаха две патрулни коли, които се бяха отправили към стадион „Джайънт“.