Храна за акули

17. Нощни новини с Брентън Спенсър

— Погледни нагоре — каза гримьорката, докато слагаше очна линия за Брентън.

Бяха в кабинета му в „Елипсата“. До емисията оставаха няколко минути.

Кабинетът на Брентън се намираше в източния край на етажа. Дебелият бял килим, облицованите в дъб стени и абстрактното изкуство се надпреварваха за централно място с мебелите от стомана и стъкло. Отвътре на стъклената стена имаше електронно задвижващи се завеси, които Брентън можеше да дръпне, ако искаше уединение. На отсрещната стена бяха вградени монитори, за да може да гледа новините по другите телевизионни мрежи и компютри, свързани с програмата „Нексъс“ която предаваше новини от цял свят. Брентън обикновено се шегуваше с Крис по време на гримирането, но тази вечер беше разсеян.

Докато се подготвяше за появата си в ефир, той преглеждаше някои от екземплярите, които му бяха дали след изявлението на Хейз Ричардс. През деня гледа видеозаписа с губернатора и забеляза, че Ричардс е изключително красив — едно все по̀ задължително изискване за американските политици. Политическите кампании в Съединените щати се бяха превърнали в конкурси по красота, в които мъже с изкуствени зъби и подстрижки за двеста долара твърдяха, че са обикновени хора. Според Брентън единственият осезаем резултат от това беше, че Америка има най-добре изглеждащите президенти с най-хубавите прически в целия свят. Губернаторът на Роуд Айланд се вместваше идеално в този облик. Хейз Ричардс нямаше в биографията си нищо, което да го препоръчва. Законодателството му беше посредствено. По някои въпроси изказваше десни убеждения, по други — леви. Явно го ръководеха външни сили и беше човек, който следваше общественото мнение.

— Малко гланц за устни? — попита Крис.

Тя свършваше с гримирането, когато Стив Израел, заместник-продуцентът на нощните новини, подаде двайсет и девет годишната си плешива глава на вратата и без да поздрави, каза:

— В ефир си след две минути.

Брентън се надигна от стола, глътна няколко аспирина за главоболието си и намигна на Крис.

— Дано да си счупиш крака — усмихна се тя.

— Само ако после ти се грижиш за мен…

Сърцето му биеше неравномерно, а слепоочията му пулсираха.

— А сега, политическият коментар на Брентън Спенсър — обяви говорителят.

Камерата показа Брентън, седнал пред картата на света. Около него тичаха служители, които носеха празни папки. Интериорът в стаята за новините беше идея на Брентън. После камерата го показа в близък план, за да коментира политическата страна на събитията.

Той погледна сериозно в обектива и каза:

— Кой губернатор е адски разгневен и ще направи нещо по въпроса?

Камерата показа снимки на Хейз Ричардс и пуснаха запис на думите му.

Сетне започна видеофилмът.

— Разгневен съм, че нашата система на управление е присвоена от лобисти с различни интереси. Аз искам да върна предишната Америка — каза Хейз от екрана.

Стив Израел се бе отпуснал на стола си пред апаратурата и гледаше пресконференцията на Ричардс. На един от мониторите видя, че Брентън оправя вратовръзката си.

— Кажи му да вдигне глава. Прилича на задник — каза Стив, а режисьорът натисна едно копче и повтори заповедта на Брентън, който се изправи, вдигна ръце и разтри слепоочията си.

Камерата отново показа Спенсър.

— След това изненадващо изявление Хейз Ричардс, неизвестен за повечето американци, побърза да напусне Провидънс и стана поредният кандидат на демократите, който ще замине за Айова, където утре сутринта започва големият дебат. И така, кой е този човек и защо е толкова разгневен? Не знаем почти нищо за него, освен че произхожда от богато семейство и е син на лекар. Водил е привилегирован живот. Губернаторството му в Роуд Айланд е белязано от непоследователност. Той не отговаря дори на най-скромния списък от изисквания за най-високия пост в света. Как е възможно един човек без забележителни постижения в политиката да се присъедини към групата на опитните политици, които се стремят към номинацията на Демократическата партия? За съжаление в днешното време на създадени от медиите кандидат-президенти липсата му на заслуги, изглежда, няма значение. Той няма заявена позиция, нито политика или възгледи. Колебае се по важните проблеми дори в собствения си щат.

Брентън продължи да говори онова, което му бяха наредили да каже. Никога не се беше заяждал така открито с някой кандидат-президент и това го уплаши. Бе излязъл от ролята си на коментатор и беше навлязъл в деликатната територия на участник в събитията. А утре щеше да отлети за Демойн, където щеше да се появи по националната телевизия.

След предаването главата му се замая и почувства гадене. Прибра се в кабинета, дръпна завесите и си наля уиски, за да успокои нервите си и пулсиращата болка в главата. После, съвсем ненадейно, повърна в кошчето за отпадъци.